Къде са ромите от съборените постройки на гетото в "Захарна фабрика"?

В предаването "Ритъмът на столицата" отново е на фокус казусът "Захарна Фабрика".

Разговаряме с Надежда Цекулова от Българския хелзински комитет (БХК), който вследствие на подадена жалба към Европейския съд по правата (ЕСПЧ) на човека е процесуален представител на над 120 жалбоподаватели. 

"Ние представляваме хората, чиито домове бяха разрушени, в усилието им да получат справедливост от ЕСПЧ, но нямаме директно влияние върху начина, по който българските власти изпълняват своето задължение да осигурят алтернативно настаняване на тези семейства", посочи тя и допълни, че в момента жалбата пред Съда е задвижена и до края на годината предстои БХК и държавата като ответник да разменят становища по делото. 

"Предполагаме, че в становището, което държавата ще даде, ще стане ясно и какви действия по настаняване е извършила Столичната община и в частност район "Илинден". Понастоящем ни е известно, че на едно семейство от тези 120 души, които бяха завели иск пред Европейския съд, е било предложено жилищно настаняване, то е приело предложението и е оттеглило участието си в жалбата, но нямаме потвърждение, че след това са получили настаняването", обясни тя. 

По думите на Цекулова, в края на август районният кмет Емил Бранчевски е издал заповед за изземване на терена, на който са били разположени жилищните постройки. "Това означава, че хората, които бяха останали без къщи и бяха разпънали палатки на този терен, следва да бъдат прогонени и от палатките си, за да може районната община да ползва терена както прецени. Ние направихме опит да спрем тази процедура, но възражението ни не беше уважено."

Искането на Бранчевски е трябвало да бъде разгледано от Столичния общински съвет, но БХК не разполага с информация дали това се е случило. 

По темата се включи и София Белчева – председател на Семеен център Захарна фабрика, към „Конкордия“.

"Нашият център пряко работи със семействата, които са пострадали предимно с децата и техните семейства до 18 години, разбира се, че помагахме и на хората след тази възраст, които бяха в нужда и се опитвахме и на тях да съдействаме. Към момента повечето семейства с които работим имат временен подслон, някои са настанени в така наречените „социални услуги“ за временен период от шест месеца, други отидоха при близки и познати, а трети се наложи да напуснат въобще територията на София, отивайки при свои близки, които са по-далече, за да имат подслон. Част от децата, въпреки трудната житейска ситуация се опитват да се върнат та училище, но това за тях е доста труден етап, защото когато нямаш сигурен дом е доста трудно  да мислиш за училище и образование, стои основният въпрос за облекло и изхранване“, посочи тя и допълни, че семействата са изпаднали в голям стрес, защото остават без дом и няма категорична яснота какво се случва, поради което започват да развиват и сериозни здравословни проблеми, както физически, така и емоционални.

“Нашето наблюдение е, че в семейства в които има бащи, започват малко повече да се стабилизират, тъй като те успяват да поддържат работните си места, свързани със строителство, предоставяне услуги за почистване и други. Семействата продължават да тъгуват за своите домове, което ги поставя в позиция дълго време да не успяват да се справят да започнат живота си отново“, изтъкна тя. Каква помощ успява да им предостави Семейния център към Фондация “Конкордия“, чуйте в разговора на Мария Илиева.

"Когато говорим за премахването, трябва да напомня, че изпълнихме заповед на Столичната община и не става въпрос просто за незаконни, а за опасни за живота и здравето постройки – подчерта пред БНР-Радио София кметът на район "Илинден" Емил Бранчевски. – В Закона за устройство на територията има много конкретно описани условия, по които евентуално може да се пристъпи към узаконяване на незаконна постройка. Тук сме в съвсем различна хипотеза. Щяхме да водим съвсем различен разговор, ако случайно беше настъпил някакво за нещастие – пожар или ударен от ток."

• ЕСПЧ потвърждава, че Столичната община е действала законосъобразно в "Захарна фабрика"

Районният кмет отбеляза, че с хората от гетото администрацията е подходиха и работила далеч преди премахването през април т.г.
По-голямата част от постройките вече са били овакантени преди събарянето.

"Категорично искам да заявя, че някои организации като БХК подходиха с манипулиращи и неверни данни, изнесени пред Европейския съд.
Ние изпълнихме абсолютно всичко, което ни е вменено по закон, затова и бяха свалени и мерките от Съда. Беше предложено алтернативно настаняване. Някои от хората дори бяха настанени в общинско жилище.

Такава постройки щяха да бъдат съборени без значение дали са обитавани от българи, арменци, американци или каквито да е било други граждани и етноси, защото са опасни за живота и здравето", допълни Бранчевски.

На мястото на гетото в момента се генерира сметище, горят се гуми, кабели и други.

"Още преди лятото внесох доклад в Столичния общински съвет, с който съм поискал необходимите средства, за да бъде почистен този терен За съжаление от "Спаси София" блокираха доклада без никакви аргументи, въпреки че дойдоха в СОС със заявка за чиста и зелена София."

Теренът, където са били премахнатите постройки, е отреден за озеленяване, паркинг и спортна инфраструктура. 
Крайното решение ще вземе СОС.