Музиката ни е лекарство за тях

Филмът „Неравноделна душа“ ще бъде част от фестивала „Аз съм Софѝя“. Какво привлича хората от най-богатите държави в света към една малка и бедна източноевропейска страна? Какво успяват да открият тук, когато в същото време много от българите емигрират в чужбина? Тук те се докосват до живата ни фолклорна традиция, която в техните страни отдавна се е загубила. Събеседник ни е сценаристът София Стойчева:

"Работихме по филма 7 години. Историите са такива, че сценарист не може да ги измисли. Хората от Бостън или в Брюксел буквално се срещат на българско хоро и после се женят по българска традиция, после създават своя ансамбъл "Седянка" в Лиеж. Същото става и в САЩ - ансамбъл "Босилек" е над 40 години, Катрин Спрингър преподава български народни танци на български емигрантки, била е на първия фестивал в Копривщица през 1965.

Марта Форсайт е дарила на конгресната библиотека в САЩ записани и дигитализирани от нея изпълнения на Бистришките баби, освен нейната история разказваме и тази на японеца Широ Ишигака, и създадения в 1994 в Япония ансамбъл "Зорница" - като ги видиш, не можеш да разбереш, че са японци.

Има и млади хора - в Берлин, където гледахме немска сватба с българско хоро. Хора, намиращи вдъхновение в нашата музика, като швейцарците от група "Седянка" - казват, че музиката ни е лекарство за тях. Чужденците поставят огледало пред нас и виждаме черти, които може би вече са забравени, може би не съществуват."