Ние сме хард дискът на българската музика, който остава за бъдещето

“Мисля, че програмата е много разнообразна и много цветна за публиката. Интересно е това, че това съвременно френско произведение за мен е изключително откритие. Аз познавам музиката на Гийом Конесон, но за първи път се срещам с неговата музика така директно. Страхотна музика, изключително финна, много интересна за слушателя”, казва Константин Илиевски - главният диригент на Радиооркестъра на БНР.

Преди това пиесата “Празненство“ от Красимир Тасков е също много предизвикателна според него, защото човек трябва в тази пиеса да намери празненството. “Нищо не е първосигнално и на повърхността, което лично на мен много ми харесва. Ние с моите колеги от Радиооркестъра постепенно откриваме всички пластове на тази пиеса и трябва да кажа, че кипи страхотна репетиционна работа, с което се възхищавам на моите колеги.

Трябва да напомня, че продължава нашият протест за финансовото състояние, в което се намира. Наистина е просто невъзможно да се вирее в София със заплащането, което имаме. Въпреки че има надежда, има някакви процеси, които са стартирали, благодарение на генералния директор на БНР Милен Митев”, подчерта още той.

“Всеки сезон досега откриваме с различен тип солист и със симфонии, които по някакъв начин слагат началото на един такъв сезона. Първата, с която започнах първия сезон беше “Из новия свят”, сега ”Титан” по-скоро иска да покаже силата на духа, който този оркестър има”, коментира още Константин Илиевски.

Програмата за откриването на сезона е изключително сериозна - “Титан” е първата симфония на Малер, премиера за страната ни ще има и на едни от най-изпълняваните съвременни френски композитори Гийом Конесон, посветен на българска перкусионистка, която ще го изпълни тук в София.      

Константин Илиевски разказа за значението на радиооркестрите за записите, които остават за поколенията след нас. 

“Мога да кажа от собствен опит, забелязвам как в миналите десетилетия са се старали големите светила в българската музикална култура да запишат произведенията така че да бъдат шаблонни като интерпретация за следващите генерации. Нашата много важна и основна дейност е звукозаписната дейност, която обществото по-малко успява да наблюдава директно, единствено чрез излъчването по радиото. Ние произвеждаме материал, който БНР използва за да съставя програма, съдържание и то в една област, в която няма как да очакваме то да има огромна възвръщаемост, защото това е инвестиция в културата, в бъдещето. 

Дори колегите от радиооркестъра много често посвещават седмици наред на модерно изкуство, което може би чак бъдещите генерации ще го разберат докрай, но това е било така и през миналия век. Слава Богу, че имаме записите на големите български композитори с големите български диригенти, защото иначе голяма част от тези шедьовърни произведения биха се загубили.Това е едно огромно богатство, което много голяма част от него е благодарение на съставите на БНР и хората, които работят в тях.

“90% от българските произведения, които представяме и на концерт правим техни записи отново.  Някои от тях са записвани преди много години, други изобщо не са записвани. Дори сега при откриването на сезона е рядък случай това, че произведението вече е записано, но трябва да кажа че и преди отново е било записано от радиооркестъра, но с предишния диригент.

Ние сме хард дискът на българската музика, който остава за бъдещето и без който нашата музикална идентичност би била в процеса на глобализацията, много незабележима”, категоричен е Константин Илиевски.