Подкаст на српском
Величина текста
Бугарски национални радио © 2024 Сва права задржана

Станаха ли „по-видими“ хората с увреждания в България

Минчо Коралски
Фотографија: БГНЕС

През последните десетилетия в международен план се налага визията за „увреждането“ като социален, а не, както досега се възприемаше, като тясно медицински феномен. Акцентът се поставя върху концепцията за социално включване на тези хора като лица в неравностойно положение. Този нов подход наложи цялостно преформулиране на голяма част от политиките и програмите, насочени към интеграцията на хората с увреждания. Минчо Коралски от  десет години е председател на Агенцията за хората с увреждания. От него потърсихме отговор на някои въпроси.

Искам да благодаря на Радио България за проявения интерес към Агенцията за хората с увреждания и към темата, която е важно да се обсъжда в обществото, най-малкото поради това, че броят на хората с увреждания в България е около 1 милион души. 250 000 от тях са в трудоспособна възраст. Това означава, че мнозина от нас са засегнати от този проблем, било чрез член от семейството или приятел. Бих казал, че за тези 10 години доста неща се промениха. През 2012 г. България ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания, с което се наложи цялостна промяна в политиката и преминаването от тъй наречения медицински модел към социален модел, насочен към активното включване на тези хора в социалния и икономическия живот на страната. По някои показатели България успя да застане в челните места в Европа. Изградихме интегрирана информационна система, която да събира статистическа информация за всички хора с увреждания в България. Същевременно се разработи дългосрочна стратегия за заетост, интеграция и включване на пазара на труда на тези хора, – разказа г-н Коралски.

Той обърна специално внимание върху необходимостта от обучение и квалификация. Според него, политиката за хората с увреждания трябва да започва от най-ранна възраст. Разделянето на „различните“ в детската градина, в училище, в университета и в живота е в основата на стигмата, която води до това, че ние трудно приемаме различните. Колкото до включването на пазара на труда на тези хора, трябва да се обърне внимание на премахването на архитектурните и други прегради в градската среда, които възпрепятстват безпроблемното придвижване на хората с увреждания, и по този начин да отговорим на съвременните изисквания. В Конвенцията за правата на хората с увреждания това се нарича универсален дизайн. И още една важна стъпка. България е първата страна в Европа, организирала европейски панаир за специализирани кооперации и предприятия за хората с увреждания. Тази години за четвърти път ще се проведе това изключително важно събитие, което ще покаже, че произведените от тези хора неща по нищо не отстъпват по качество на останалите.

Една от най-добрите програми на Агенцията за хората с увреждания е насърчаването им към стартиране на самостоятелен бизнес, – обяснява Минчо Коралски. – Успеваемостта на тази програма е 95 %. Тя позволява с един стартов капитал от 10 хиляди евро, отпуснати от Агенцията, да се започне бизнес по този проект. Има случаи, когато тези микро-предприятия се превръщат в малки и средни предприятия, приемайки повече хора с увреждания. През миналата година са финансирани 34 проекта за близо 300 хиляди евро, а кандидатите бяха 110. От март Агенцията за хората с увреждания стартира програми за заетост за 1,85 млн. евро, подчерта още Минчо Коралски. Самият той повече от 10 години е в инвалидна количка. Попитахме го, дали според него обществото си е променило отношението към хората с увреждания. Ето какво ни отговори г-н Коралски:

Често, когато се опитвам да прокарам идея, моя или на организациите на хората с увреждания, се опитвам да обясня, че те вече са се адаптирали към ситуацията. За съжаление, към тази група всяка година се присъединяват между 30-35 хиляди нови хора с увреждания. Затова, когато предлагаме нещо, нека да е ясно, че го правим за всички. Съдбата е такава, че никога не знаем точно кога и кого ще удари. Хубаво е да се спрем в това забързано време, да се огледаме, да помислим какво искаме да постигнем, така че, когато дойде нещастието, да не се окажем в една непозната и враждебна среда. Да можем да разчитаме в такъв момент на системата, на институциите. Всъщност, политиката за хората с увреждания е политика насочена към самите нас и колкото по-бързо го разберем, толкова по-бързо ще постигнем онова солидарно общество, което е записано като базисен постулат в нашата Конституция.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!