Първи български опити в промишления шпионаж?

С Миглена Терзиева в света на гайтаните

Може би не достатъчно познато, но изненадващо богато е културно-историческото наследство на Търговище. Още през XVII век той става средище на най-известния панаир в европейската част на Османската империя.  Тук се заражда панаирната и занаятчийска слава на града, която се запазва и в епохата на Възраждането. Развиват се множество занаяти – абаджийство, мутафчийство, обущарство и гайтанджийство. Именно в Търговище открихме нашата събеседничка, която е посветила свободното си време на гайтанджийството. Миглена Терзиева е завършила Югозападния университет „Неофит Рилски” със специалност педагог-инженер. Впоследствие специализира в Техническия университетв София „Технология на облеклото“. Включва се и в квалификационен курс за запазване на старите занаяти и така се запознава с тънкостите на гайтанджийството. Ето какво ни разказа:

Гайтанджийството не е много характерно за нашия регион, защото самите гайтани се изработват в планинските райони – Габрово, Златоград, Мадан и Етъра, където и в момента има гайтанджийска работилница. Гайтанът е един вид плосък шнур, пришиващ се по ръбовете на вълнената дреха, за да крепи по-здраво отделните й части. Бил е мъжки занаят. Майсторите са ходели от село на село, от къща на къща, за да работят през зимните дни, когато е нямало полска работа. Жените оставали в дома.  В по-ново време този занаят става уседнал и те също се включват. Създават се работилници, като всяка една украса от гайтани е характерна за дадената област. Особено женските одежди са много пъстри, шарени. Има поверие, че винаги се оставя нещо недовършено или сбъркано в украсата, за да може лошите погледи да се насочват първо там.

Тя ни разказа и една любопитна история – как е въведен железният чарк в България през втората половина на ХIX в., без който било немислимо изработването на гайтани. Един млад българин работел в Западна Европа точно в такава работилница. Изнасял всеки ден по една част от този чарк и правел скици. Завръщайки се у нас, той дал в различни райони на страната да му изработят по една част.  Никой не предполагал какви са тези елементи. И така успял да сглоби свой чарк. Казват, че това е един от първите „промишлени шпионажи”, направен от българин.

Покрай историческите възстановки, които се правят все по-често през последните години, на почит са дрехите, останали в раклите на нашите баби. В миналото гайтанът се е изработвал от 8, 10 или 12 нишки. Днес той наброява 10 нишки с различна дебелина на преждата. Поставя се ръчно и това е един бавен процес, тъй като е бод по бод – продължава своя разказ Миглена. Това е истинско удоволствие за този, които си влага душата в изработването, за да се получи накрая едно уникално изделие. Днес  гайтаните се използват в съвременните дрехи и придават по-различен вид на ежедневието ни. Намират приложение и в декорацията на пана, бижута.  Именно тогава развихрям своето въображение и си позволявам да смесвам различни стилове – споделя тя.

Макар и на шега, Миглена Терзиева участва в IX-тия Международен панаир на народните занаяти в Архитектурно-етнографския комплекс „Етър” и отнася Голямата награда в майсторската надпревара  „Гайтанджийството”. Така тя добива правото на самостоятелна изложба, където показва не само съвременна интерпретация и орнаментика на традиционни костюми, но разкрива и богат асортимент от гайтанени изделия. Решихме, че Миглена е направила от гайтанджийството своя професия, но тя ни разкрива, че това е само един начин за разтоварване, една „тиха лудост”, защото е тихо занимание. Всъщност, тя е учител, занимава се с деца със специални потребности и се старае, доколкото е възможно, да ги научи на сръчност и търпение при изработването на малки предмети. Попитахме събеседничката ни защо според нея е важно да се съхранят старите занаяти:

Всеки занаятчия е разбрал, че със занаят не се става богат, но той съхранява нещо, което се е предавало поколения наред. Именно това ни крепи в този забързан свят, изпълнен с нови технологии. Светът се променя и дано успеем да запазим частица от ежедневието на нашите предци, нещо, което е просъществувало и съхранило нашата българщина