Един мъж диригент дори и да не си е научил добре партитурата, пак му е простено, но не дай си Боже една жена да си го позволи... ние трябва всеки път да се доказваме. И продължава с разсъждения за диригентската професия, която има толкова всеобхватни изисквания (дори и физически) и че далеч не е достатъчно да имаш добра мануална техника и познания за музиката. Да си диригент е като да си родител - смята Любка Биаджони, защото трябва непрестанно да се учиш, да израстваш, да ставаш по-зрял и да предаваш наученото на оркестъра. Вярва, че сега, когато е на прага на 50-ата си годишнина, вече започва да има зрелостта и дълбочината, с които да открива все по-дълбоки и многопластови музикални територии.
И тъй като беше гост в нашето неделно "шоколадово" издание на сутрешното ни "Радиокафе" я питахме и за шоколада, който (оказва се) тя за съжаление, много обича и вечер след дълго учене на партитури, си хапва едно парченце и пак е заредена с енергия. От целия разговор с Любка Биаджони струи усещане за щастие - от професията, от музиката, от живота. Чуйте го от звуковия файл, денят ви ще стане по-хубав.