На 12 юли 1934 година е създадена една от най-дълголетните организации на хората с увреждания в страната ни – Съюзът на глухите в България. Членовете му издават вестник „Тишина“, участват в различни програми, фестивали, международни културни, спортни и музикални събития, имат младежка организация и център за професионално обучение, провеждат състезания по риболов и първенства по шахмат. Успехите и постиженията са безспорни, но не липсват и трудности.
Един от основните проблеми пред глухите хора и обществото ни като цяло е признаването на жестовия език като национален, – казва председателят на Съюза на глухите в България Николай Нинов. – Този проблем трябва да се обсъжда на всички нива, да се провеждат дебати с правителството и министерствата, с организациите, които са загрижени за глухите хора и техния език. Защото досега жестовият език не е признат официално точно поради недостатъчната гласност, недостатъчната публичност, недостатъчно сериозното ангажиране от страна на правителството.
Дълги години Съюзът на глухите в България, заедно с останалите национално представени организации, се бори за признаването и ратифицирането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, което става факт през 2012 година. Това отваря вратите за по-сериозно обсъждане на правата на тези хора и именно в конвенцията е заложено узаконяването на жестовия език. През 2018 година съвместно с Министерството на образованието фондация „Глухи без граници“ издава пособието „Теоретично описание на граматиката на българския жестов език“ и Речник на българския жестов език.
Нужда от такъв речник имаше от дълги години, – смята Николай Нинов. – Този наистина мащабен национален проект, в който се включиха изключително много глухи хора, експерти и специалисти в областта на жестовия език, позволи да се направи изследване от лингвистична и експертна гледна точка и доведе до издаването на този речник, който има за цел да уеднакви всички жестове и да създаде единен стандарт на езика.
Друг сериозен проблем, с който се сблъскват глухите хора в България, е комуникацията. Звуковата информация, която не е достъпна за тях, създава предпоставки те да бъдат изолирани, да се чувстват недобре информирани и да нямат ясна представа за това, което се случва и най-вече за това, което предстои. Същото се отнася и за следването във висши учебни заведения, където изключително голяма част от глухите хора разчитат само на видеолекции и на учебници, но не и директно на преподавателите.
Необходимо е да има по-специфично предаване на информацията, което може да се осъществява единствено с помощта на високо квалифицирани жестови преводачи, – продължава Николай Нинов. – Активните преводачи в България са изключително малко, не повече от 30 души. Професията е регламентирана, но финансирането е почти нулево. Необходима е подкрепа на държавно ниво, тъй като жестовите преводачи могат да компенсират достъпа до информация.
В помощ на глухите и хората, желаещи да се научат да говорят и общуват с жестове, съществува компютърна програма за усвояване на българския жестов език „Жестоматика“, речници на различни теми, видеоуроци. Какво е бъдещето на този красив език според Николай Нинов?
Красотата на този език се състои в това, че двигателното изпълнение на езика е едно изкуство. Изкуство, наподобяващо пантомима. И не случайно едни от най-добрите мимове в света са именно глухи хора. Езикът на жестовете има невероятните възможности да бъде все повече популяризиран и да привлича все повече вниманието на обществото. Ние вярваме, че това ще се случи именно с едно узаконяване на жестовия език. И тогава потенциалът му ще бъде разгърнат в по-големи мащаби.
Снимки: личен архив и Десислава Семковска
Променљиво облачно
Ведро