„Лунни приказки" в Арт салона на Радио Варна

11 декември, сряда, Арт салон на Радио Варна, 18.00 часа

Автор Райна Стефанова, художник Емануела Цонева, модератор Виолета Тончева

Книгата „Лунни приказки“ на известната преводачка от френски и нидерландски език, както и дългогодишна журналистка в Радио Варна, Райна Стефанова, е плод на нейната последна любов – литературата за деца. Тази любов тръгва от преводите й на известните детски писатели Ани М.Х. Шмит, Тоон Телехен, както и именития автор и илюстратор Макс Велтхаюс. В неин превод излиза на български език и „Символика на приказките“ от Ж. Ф. Крус-ван Делден.

Потопена веднъж в непристорения, чист и красив свят на детското светоусещане, Райна Стефанова остава в него, за да създаде своята първа детска книга „Цвете на каишка“, последвана сега от „Лунни приказки“. Сборникът съдържа 13 истории, получили заглавието си от приказките „Паячета от Луната“ и „Пайче и кучетата“. Те ни срещат с паячетата, които слизат всяка вечер по лунната пътека, за да сторят добрини на земните хора и да ги спасят от замърсяването, което понякога им струва дори живота.

Особено симпатично е мъничето на име Пайче, което по време на земните си похождения се запознава с Бухала и бездомните кучета, на които разказва приказки. „Понякога идва и при мен да разказва. Но когато се разгорещи или наближи опасен момент в лунната му приказка, той започва да трака с кастанетчетата си по екрана на компютъра и често го поврежда“, разказва пък на нас авторката.

И така се зареждат пре/разказаните приказки „Мандаринка и Снежинка“, „Ръкавички“, „Прегладнелият лъв“, „Жаба от кладенеца“, „Крачковци“ и т.н. Намираме осъвременен вариант на „Зайченцето бяло“, както и “Половин човек – двойна беля“, забавна перифраза на „Педя човек - лакът брада“, дългогодишното тв предаване с гласа на незабравимата Слава Рачева. Приказните истории завършват с „Жираф и костенурка“, една приятелска двойка, подобна на двойката „Лисица и щъркел“ от приказката на Ран Босилек. Тази препратка обаче е само усмихната закачка с класическата приказка, защото тук никой никого не надхитрява. Е, все пак някои от героите се оказват по-умни от другите, още повече че жирафът и костенурката взимат уроци по компютърна грамотност от... мишката. Че от кого другиго :)

Да се пишат приказки за децата на XXI век, които са изкушени - или още по-вярно, обсебени от компютъра и електронните устройства, не е лесно занимание. Райна Стефанова е намерила разковничето как най-добре се прави това. Нейните „Лунни приказки“ развихрят богатото си въображение, измислят неподозирани сюжети и герои, заплитат неочаквани ситуации и изобилстват с оригинални хрумвания. Богатият и асоциативен език, многопластовите внушения на подтекста, безупречните диалози и финото чувство за хумор надграждат качествата на тази детска книга. Която има какво да каже и на възрастните.

А своята основна аудитория авторката предпочита да надценява, вместо да подценява, както за съжаление често се случва в литературата за деца. Тя не оригиналничи самоцелно и не флиртува със своите млади читатели, нито ги поучава назидателно, а разширявайки познанията им за света и взаимоотношенията в него, просто разказва. Разказва сладкодумно, умно и с много любов към децата. И докато разказва, ненатрапчиво ги насочва към най-важното. Към онези извечни етични стойности, които са съхранили и все още съхраняват човешката цивилизация.