Сняг вали…

Три дни валя сняг. В четири области обявиха бедствено положение. В сто и петдесет общини спря токът. Над 600 автомобила закъсаха из преспите. И половин България се накара на държавата.
А колко от тези граждани на държавата излязохме с лопати, триони и секири да помогнем? Не на себе си.
Научихме се, че всичко, което става извън портата ни, не е наша работа. Има го и в политиката, има го и в неполитиката.
Плащаме си, за да ни пазят, учат, здравеопазват, обезпаразитяват, снегопочистват и дупкозапълват. И сме възмутени, ако това не става както трябва да става. Сигурно сме прави. Приемаме го като работа на другите. Но когато да излезеш с лопата пред къщи или в кварталната градинка, да се хванеш и преместиш паднало дърво или да пренесеш десетина торби с пясък  го приемаме като душевно безпокойство, че живеем на все по-лошо място.