Сприя – с това име старите българи са наричали смерча, малкото братче на торнадото

Урбанизацията ни кара да си мислим, че смерчовете и градушките днес са по-чести, споделя доц. Георги Рачев, преподавател по синоптичен анализ и климатология в СУ „Св. Климент Охридски“ и експерт в областта на възобновяемите енергийни източници. И добавя, че ако преди 100 години в голям град се извие смерч или падне градушка, щетите са били много по-малко, затова и много по-малко се е говорило за това. Днес искаме повече да знаем, следим повече подобни новини и ни се струва, че пороите и унищожителните ветрове са повече. А открай време в България средно на година има от 3 до 5 смерча. Но що се отнася до климата, факт е, че температурата в страната за период от 30 години се е повишила с около градус и половина. Но климатичните промени не са непременно лошо нещо. Тази година очакваме най-голямата реколта от жито в световен мащаб. Земята става по-зелена. По-малко изсичаме собствените си гори, в световен мащаб ограничаваме въглеродните емисии. И въздухът, и водата ни са по-чисти. Ето, например по Струма риба нямаше почти до Кюстендил, а сега като бях със студентите в Земен, видяхме рибата в реката, има я почти до Перник, казва доц. Рачев. Енергията и прогреса водят напред човечеството, но трябва да опитваме да го правим с по-малко ползване на природата.
От разговора ще научите още как се прави зелен бизнес и на какво трябва да разчита българския туризъм.