Българин да се наричам

Днес е празник на програма „Христо Ботев”. За мен лично това е празник на слушателите. Уверявам ги, че всеки от колегите ни търси тяхната подкрепа, дори като критика, неодобрение, забележки. Защото корективът е отправната ни точка в една натоварваща професия. Защото да правиш радио за образование, култура, българска и световна музика, литература, драма, публицистика да имаш най-взискателната аудитория е повече от задължение. То е отговорност.
Когато говорим за отговорността на колегите, искам да спомена наложилият се аналитично нов подход към нашите съмишленици. Защото ние приемаме слушатели за съмишленици. Глобализираният и електронизиран свят създаде, или по-точно досъздаде една нова България. Не като територия. Като чувство за принадлежност. Дори като собствено самочувствие за древност. И значимост.
Вече повече българи живеят извън тукашните 11 000 кв. км. Всеки със собствената си история, мотиви, отношение към света. И с, дори някъде подсъзнателна, приемственост на духа на предците ни. Да осъзнаеш собствената си значимост като част от значимо минало е еманацията на едно земно присъствие. Помислете си.