Оставката като заплаха за останалите

Продължава политическата турбуленция след първата оставка в последното българско правителство. Според статуквото актът е морален. Сигурно има и такъв момент, когато се опитваш, речено и от някои законово, да обгрижиш семейството покрай зетя. Пък бил и той недокументиран. Медийната защита стигна до там моралът да се мери в пари. Не били милион и 600 000, а само триста хиляди. Т.е. пет пъти повече морал, според заместникът на подалия и вероятно чакащ на опашката. Всеки, дори по наши мерки достоен човек, има своя Рубикон. Опозицията също се изказа очаквано като днешна опозиция. Т.е. неподготвена и вгледана в себе си.
В защитата се включиха и разнообразни пациенти. Някои заради медийна изява, други заради обществена и най-вече политическа и управленска заявка. Защото да защитаваш един професионалист с факти от професията, е някак си омекотено. Лекарят се учи и работи, за да лекува. Фурнаджията прави хляб. Трактористът оре. Гайдарят свири. Учителят преподава. Никъде професията не е индулгенция. Има едно изключение от преди ¾ век. В онези лагери, където подчовеци с бели престилки убиваха много хиляди в името на науката… Задача на всички ни е това да е било последно.