За образованието като иновация

Силата на експеримента е безкрайна. Особено в българското образование.
Ресорното министерство публикува нови програми по български език и литература. Те засягат предимно учениците от последните гимназиални класове. В тези нови програми отпада публицистиката на Алеко Константинов. Това е втора мъдра крачка на добре отгледали се от политическо послушание чиновници. При първата от учебните планове изчезнаха статиите и фейлетоните на Христо Ботев. И при двете иновации мотивите са ясни – премахнатите произведения са днешен извлек на многолетна наша политическа култура. Те показват, че нищо ново не е научено и няма да се научи от политическата каста. И е по-лесно да ги няма. И по-удобно. Както се казва – победителите пишат историята. А историята на литературата може просто да се скрие. Защото огромна част от ученическото човечество няма да прочете нищо повече от задължителното. Това е не само манталитет, а начин на възпитание, който се налага по принципа на обезличаването. Отпада и Емилиян Станев. Там са неудобни не публицистиката, а романизираните идеи.