Лидерите на страните от Европейския съюз се договориха въглеродните емисии да бъдат намалени с поне 40 на сто до 2030-а година. Решението е част от компромис за енергетиката и климата, който беше постигнат късно тази нощ, след като западните страни-членки настояваха Евросъюзът да си постави по-амбициозни цели, а повечето от централно- и източноевропейските се съпротивляваха с аргумент, че това ще изложи на риск икономиките им.
Те предвиждат още до 2030-а година делът на възобновяемите енергийни източници да достигне поне 27 на сто от енергийния микс, също най-малко с толкова проценти ще трябва да се повиши и енергийната ефективност. Компромисът е станал възможен, след като държавните и правителствени ръководители са отчели, че не всички страни имат еднакви възможности да постигнат тези цели, обясни председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой и формулира така основните му принципи:
Първо – справедливост. Всяка страна ще допринася според благосъстоянието и капацитета си. Второ – солидарност. Тя включва допълнителна подкрепа за страните с по-ниски доходи – и чрез по-адекватни цели, и чрез допълнително финансиране, което да им помогне да догонят останалите в процеса на преход към чиста енергия.
Компромисът е станал възможен, след като е отчетено, че не всички страни имат еднакви възможности да постигнат тези цели, обясни председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой:
Не беше лесно, изобщо не беше лесно, но успяхме да постигнем справедливо решение. Поставяме пред Европа един амбициозен, но рентабилен план, в областта на климата и енергетиката. Промените в климата са едно от най-големите предизвикателства пред човечеството. В крайна сметка, става въпрос за оцеляване. Това е пример за дългосрочна политика.
С цел повишаване на енергийната сигурност, европейските лидери решиха да се увеличат интерконекторните връзки между отделните страни. Приета беше и препоръка Европейската комисия да бъде информирана за двустранните преговори, които се водят с енергийни доставчици от държави извън съюза. Друга договореност от снощи предвижда да се развиват ключови проекти от общ интерес в газовата сфера, като конкретно е посочен конкурентният на "Южен поток" "Южен газов коридор", който трябва да доставя природен газ към Европа от Каспийския регион и Близкия изток.
Европейският съвет реши още, че следващият комисар по хуманитарната помощ и реакцията при кризи – Кристос Стилиянидис от Кипър, ще бъде и европейски координатор за борбата с ебола. Държавните и правителствени ръководители ще обсъждат варианти за противодействие на епидемията и днес, като се очаква отделните страни да се ангажират с конкретен принос.
ЕС ще увеличи финансовата си помощ за борбата с ебола на един милиард долара. Това обяви в Туитър председателят на Европейскщоя съвет. Решението е прието във втория ден на срещата на върха на държавните и правителствените ръководители на 28-те в Брюксел.
Днешната програма на двудневната среща на върха включва още дискусии за икономическата и социална ситуация в Евросъюза – първо – във формат "28", а по-късно през деня – само между лидерите на страните от еврозоната.
Електронна поща:
reporter@bnr.bgАдрес:
София, ПК 1040,