Европeйският съюз e одобрил планове за военни действия срещу трафикантите на хора в Средиземно море. Целта на новите мерки е да бъдат разбити мрежите, работещи извън Либия. ЕС вече започна да събира разузнавателна информация, но сега ще бъдат разрешени спирането и при необходимост унищожаването на лодки, които са прекарали хиляди мигранти с риск на живота им до Европа.
На фона на усложняващата се обстановка, на извънредно заседание, министрите на правосъдието и вътрешните работи от Европейския съюз (ЕС) ще направят нов опит да приемат задължителни квоти за разпределение на 160 хиляди от бежанците в Гърция, Италия и Унгария. На срещата в Брюксел този следобед България ще бъде представена от вицепремиера Румяна Бъчварова.
Основният спор между министрите е коя държава колко души да приеме от хилядите вече навлезли през границите на ЕС.
Европейската комисия (ЕК) предлага Гърция, Италия и Унгария да изпратят в останалите 22 членки от Съюза общо 160 хиляди сирийци, еритрейци и иракчани.
За първи път се иска столиците да се откажат от суверенното си право на отказ и приемът да става на задължителен принцип.
Властите в Атина, Рим и Будапеща ще определят кои бежанци в коя от държавите да бъдат пратени, предвижда още предложението. За всяка страна Брюксел изчислява процентна квота по специална формула.
Тъй като етапите за разпределение са два – първо 40 хиляди, а после още 120 хиляди, съответно има и две различни квоти за България – от 1,43 процента и 1,33 процента. Това би означавало у нас да дойдат общо 2 172-ма бежанци в рамките на следващите две години, ако схемата се приеме в този й вид.
Според досега заявеното българското правителство е готово да приеме задължителните квоти, макар и с резерви за критериите, по които се формират. Други централно и източноевропейски страни обаче все още се противят на идеята, подкрепяна от Германия и Франция. Въпреки че й се предлагат отстъпки, Унгария още не е потвърдила съгласие. Чехия и Словакия категорично са против, а резерви имат и трите Балтийски републики. Полша също заявяваше, че не желае, но последните дни правителството, което е от партията на Доналд Туск, смекчи позицията си.
Според европейски източници споровете са наложили две срещи на ниво посланици в Брюксел, последната от които е била снощи.
Технически, везните клонят към приемане на квотите, защото гласуването на министрите е с квалифицирано мнозинство, при което повече тежат гласовете на големите западни държави.
Все още се търси консенсусно решение, което да позволи на правителствата да приемат предлагания им брой бежанци, без да изглежда, че той им се налага насила отвън. Ако се постигне единодушие, има вероятност то да е само по общия принцип на солидарност, но без формално да се гласуват правно обвързващи квоти. Освен това, министрите могат да променят процентите на квотите и методологията за тяхното пресмятане. Това ще означава ново отлагане и преговори на експертно ниво. Възможно е от първоначалния миграционен план на Жан-Клод Юнкер, представен на 9 септември, днес да бъде гласувана много малка част, казаха още за БНР запознати източници в Брюксел.
Междувременно кметовете на Барселона, Париж, Лампедуза и Лесбос поискаха помощ от европейските лидери за приема на бежанци. Призивът им е публикуван в испанския вестник "Ел Паис". Преди днешната среща на вътрешните министри на страните от Евросъюза, градоначалниците призовават лидерите да не им обръщат гръб и да се вслушат във вика им за помощ. Те настояват за отпускане на средства за подпомагане на населените места, които приемат мигранти. Към манифеста се присъединиха кметовете и на други испански градове, включително Мадрид.
Електронна поща:
reporter@bnr.bgАдрес:
София, ПК 1040,