Според голяма част от световните медии предварителните резултати от първия тур на президентските избори в България вещаят повишаване на политическа нестабилност в страната.
Бивш български офицер от военновъздушните сили, който призова Европейския съюз да отмени санкциите срещу Руската федерация, е вероятният победител на президентските избори в неделя, съобщава американската телевизия ABC News. "21 кандидати се съревновават за поста на държавен глава на най-бедната държава в Европейския съюз", извежда в подзаглавие вестник"Файненшъл таймс". Резултатите от гласуването на първи тур може да доведат до оставката на дясноцентристкото правителство, както и до предсрочни парламентарни избори. Това е битка, от която ще стане ясно до каква степен българската страна симпатизира на Русия, размишлява изданието. Агенция "ТАСС" поставя акцент над изказването на българския премиер Бойко Борисов, че президентските избори трябва да бъдат разглеждани като своеобразен вот на доверие за правителството. Загуба на кандидата, подкрепян от управляващата партия ГЕРБ на първия тур, ще се смята за провал на водената от тях политика, поясняват от руската агенция. Страдащата от корупция и бедност източноевропейската държава непрекъснато ходи по тънък лед, като балансира между статута си на член на Европейския съюз и на НАТО, но и на приятел на Москва, от която е силно газово зависима, посочват от агенция Ройтерс и уточняват, че България може да бъде тласната към по-близки връзки с Русия. Сондажите в малката черноморска държава предричат оспорван втори тур на 13 ноември, а изборите се разглеждат като тест за премиера Борисов в средата на мандата, допълват от агенция "Франс прес". Американската телевизия Ей Би Си информира, че кандидатът на опозиционната социалистическа партия е вероятният победител в президентска надпревара в България. Подкрепяният от министър-председателят Борисов претендент остава след него, излиза с коментар "Дойче веле". Президентът на България изпълнява представителни функции, но въпреки това ролята му е ключова що се отнася до това, че все още може да избира високопоставени служители, както и да назначава правителства по време на криза, извеждат от германската медия.
