ЕС подлага България на задълбочен преглед заради макроикономически дисбаланс

България е сред страните в Европейския съюз, подложени на задълбочен преглед заедно с още 12 държави догодина. Това стана ясно след представянето на становищата на Европейската комисия за проектобюджетите за следващата година.

Страната ни попада сред държавите, за които при предходната процедура е установено, че са засегнати от макроикономически дисбаланси - Германия, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Холандия, Португалия, Франция, Хърватия, Швеция, Гърция и Румъния.

Пет страни от еврозоната са изправени пред риск от несъответствие с Пакта за стабилност и растеж. Това са Белгия, Франция, Португалия, Словения и Испания. Към тях Комисията отправя искане да предприемат съответните действия.

Три са основните сфери, които притесняват Европейската комисия, за да остане България сред групата на държавите под наблюдение. Според Брюксел притеснителен е реалният ръст на цените на имотите и увеличаването на номиналните разходи за единица труд. Притеснение буди и нетната международна инвестиционна позиция, категорични са от Европейската комисия. Високата корпоративна задлъжнялост все още буди тревога, въпреки че съотношението на дълга постепенно намалява през последните няколко години. Остава много високо нивото на необслужваните кредити, като отново проблемът е основно в корпоративния сектор. 

През март България беше преместена от категорията на прекомерни икономически дисбаланси в по-малко притеснителната група. Тогава от Брюксел подчертаха неравенството като основен проблем. Влизането ни в категорията на прекомерните дисбаланси се случи заради фалита на Корпоративна търговска банки и последвалото увеличаване на дълга заради това. Този проблем обаче вече е решен, а задълженията на страната ни намаляват през последните две години.

Еврокомисарят по социалния диалог и еврото Валдис Домбровскис подчерта, че шеста поредна година икономиката на общността бележи растеж, увеличава се заетостта, инвестициите отбелязват ръст с около 4 на сто, но разликите между членките остават. По-конкретно той подчерта, че в някои от тях все още се усеща кризата, тъй като не са предприели необходимите реформи.