След приемането на еврото: ЕЦБ ли ще определя бюджета ни?

Във видео, публикувано от Костадин Костадинов в официалния му профил във Фейсбук, лидерът на "Възраждане" твърди, че ако от 1 януари 2026 г. България влезе в еврозоната, българските народни представители няма да могат да гласуват бюджет, който преди това не е одобрен от Европейската централна банка. На разпространеното видео се вижда надпис, от който става ясно, че Костадинов отправя твърдението пред БНТ, в предаването "Денят започва с Георги Любенов".

Костадинов изтъква, че след одобрение от Европейската централна банка, бюджетът няма да може да се коригира с плюс, а само в посока надолу. Няма да може да се добави дори 1 стотинка в него, като ще могат само да се вадят пари от бюджета. 

"Ще могат само да се свалят заплатите и пенсиите, но няма да могат да се увеличават. Ще могат да се премахват социални и инфраструктурни проекти, разходи за подобряване на качеството на живот в България, но няма да могат да се увеличават тези разходи. Няма да могат да се увеличават, защото парите вече няма да са наши. В България пари няма да има. Парите ще идват от Франкфурт", твърди Костадин Костадинов.

Видеото е получило над 7100 реакции и 1400 споделяния, както и стотици коментари.

ТВЪРДЕНИЕ: Ако България влезе в еврозоната, българските депутати няма да могат да гласуват бюджет, който преди това не е одобрен от Европейската централна банка

Потърсихме отговор за истинността на отправените от лидера на "Възраждане" твърдения.

Говорител на Европейската комисия обясни за БНР, че по правило ЕК не коментира конкретни изявления на политически представители.

"По принцип следва да уточним, че не е коректно твърдението, че България ще се откаже от своя суверенитет, като приеме еврото. Напротив, България всъщност ще придобие повече суверенитет, като се присъедини към еврозоната. Икономиката и паричната политика на България вече са тясно свързани с еврозоната. Тази връзка съществува от въвеждането на валутния борд през 1998 г. и се укрепва с участието на България във Валутния механизъм II и Банковия съюз от 2020 г.

Чрез приемането на еврото България ще получи право на глас в управляващите органи на Европейската централна банка (ЕЦБ) и ще участва в определянето на паричната политика за всички страни-членки на еврозоната. Същото се отнася и за координацията на икономическата и фискалната политика в Европейския съюз, част от която България вече е. Освен това, България ще има по-силно влияние чрез участието си в Еврогрупата (неформален орган, който събира министрите от страните в еврозоната за обсъждане на въпроси, свързани с еврото)".

От Европейската комисия допълват, че "не на последно място, в малко вероятния сценарий на възникване на кризисна ситуация, България ще има достъп до помощ от Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ), което ще осигури допълнителна финансова сигурност".

България, както и всички държави-членки на ЕС, запазва суверенитет над решенията за бюджетната си политика.

"Присъединяването към еврозоната не променя това - националните власти продължават да са отговорни за изработването и изпълнението на собствените си бюджети. Това, което се променя, е че в рамките на еврозоната бюджетните политики са по-тясно координирани. Това е необходимо, защото държавите-членки, използващи една и съща валута, са по-свързани и по-силната координация спомага за стабилността и растежа на всички. В този контекст ролята на Комисията не е да се намесва в националните решения, а да оценява дали цялостната фискална позиция на съответната държава-членка е в съответствие с общите правила, които важат за всички в еврозоната. Тези правила са създадени, за да гарантират стабилност на публичните финанси и да предотвратят негативни външни ефекти в рамките на икономическия и паричен съюз".

След присъединяването на България към еврозоната, на практика тя ще започне да подава всяка година до 15 октомври проектобюджетен план за следващата бюджетна година. Това е част от съвместна процедура, прилагана от всички държави-членки на еврозоната, с цел ранно идентифициране на потенциални рискове за фискалната устойчивост. Европейската комисия изготвя становище по всеки проектобюджетен план, което държавите-членки следва да вземат предвид при одобряването на съответния държавен бюджет.

В случай на сериозно несъответствие с фискалните правила на ЕС, Комисията може да изиска представянето на преработен проектобюджетен план. След тяхното приемане, становищата на Комисията се представят за обсъждане пред Еврогрупата, заедно с оценка на Комисията относно общото бюджетно състояние и перспективите в еврозоната като цяло. Националният парламент на всяка държава следва да вземе предвид становищата на Комисията и дискусията в Еврогрупата преди окончателното приемане на бюджета, съгласно националните процедури.

Становището на Комисията не е задължително и националните парламенти запазват пълния си суверенитет, заяви за БНР говорител на ЕК.

"Регламент (ЕС) № 473/2013 изисква от държавите от еврозоната да създадат независими органи, отговорни за наблюдението на съответствието с приложимите фискални правила и за изготвянето или потвърждаването на макроикономическите прогнози, залегнали в основата на годишния бюджет", допълват от ЕК.

Потърсихме и становище от Румен Гълъбинов, икономист и бивш заместник-председател на Комисията по финансов надзор. Той също обясни, че ако България бъде приета в еврозоната от 1 януари 2026 г., бюджетната процедура остава същата, каквато е била и преди 5 години. По думите му, Европейската комисия и Европейската централна банка консултират България по бюджета още от лятото на 2020 г., когато страната ни влиза в механизма ΕRM-II - предверието на еврозоната.

"Още тогава Европейската централна банка влезе в ролята на консултираща България по различни финансови въпроси. По същия начин и Европейската комисия консултира България по бюджетни и фискални въпроси. Това значи, че от 5 години ние си консултираме активно цялата бюджетна и финансова политика с институциите на Европейския съюз, но това по никакъв начин не отменя правото, което продължава, на народните представители и на Народното събрание да приемат бюджета, а след това Министерският съвет и правителството, което и да е то, да го изпълнява. Аз мисля, че нищо няма да се промени реално като бюджетна процедура, включително за следващата година напред, а и за следващите три напред по макрорамката, ще се мине по същия път, какъвто е бил и досега. Всъщност е много полезно да ни бъде оказана такава консултация в хода на изготвянето на бюджета от европейските институции, тъй като така се съгласуват нашите процедури и нашата държавна бюджетна политика с бюджетната политика на ЕС", посочи Румен Гълъбинов.

По отношение на твърдението, че с влизането ни в еврозоната, в България заплатите и пенсиите ще могат само да се свалят, но няма да могат да се увеличават, ще могат да се премахват социални и инфраструктурни проекти, разходи за подобряване на качеството на живот в България, но няма да могат да се увеличават тези разходи, Гълъбинов уточни:

"Връщам се на примера от 2020 г. досега, в България сме направили доста актуализации на бюджетите, които сме приемали. Почти всяка година има по една или две актуализации на бюджетите и никой не е пречил на България, на Народното събрание и на правителството на България са актуализира бюджета в посока на увеличение или намаление. Отговорността и цялостната ни политика остава и е в прерогативите на българската държава, т.е. това, което в крайна сметка България реши да предложи и гласува, това е което се приема и след това се изпълнява. Никой не пречи и към момента на България да приема такъв бюджет, какъвто смята за удачен", каза Гълъбинов.

По отношение на твърдението, че "в България пари няма да има. Парите ще идват от Франкфурт", той обясни, че печатницата на Българската народна банка е една от 11-те лицензирани, които има право да печата евро. Страната ни ще може да си задоволява изцяло нуждата от евро банкноти и монети, с помощта на печатницата, която се намира в София. Очаква се част от евро банкнотите да бъдат транспортирани от други държави в еврозоната.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Твърдението, че ако България влезе в еврозоната, българските депутати няма да могат да гласуват бюджет, който преди това не е одобрен от Европейската централна банка, е НЕВЯРНО. Икономиката и паричната политика на България отдавна са тясно свързани с еврозоната. Тази връзка съществува от въвеждането на валутния борд през 1998 г. и се укрепва с участието на България във Валутния механизъм II и Банковия съюз от 2020 г., когато страната ни влиза в предверието на еврозоната. Чрез приемането на еврото България ще получи право на глас в управляващите органи на Европейската централна банка и ще участва в определянето на паричната политика за всички страни-членки на еврозоната. България, както и всички държави-членки на ЕС, запазва суверенитет над решенията за бюджетната си политика.

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg. Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck