Фед продължава да затяга изискванията към чуждестранните банки

Икономиката на международното банкиране е достатъчно праволинейна: вземи средства от държавите, където заемите са евтини и ги пусни в държавите, където заемите са скъпи. Ако се направи, както трябва това е едновременно печелившо за банкерите и добро за света, тъй като канализира спестяванията там където е най-продуктивно се използват.

Тази икономика обаче започна да се разпада през последните 5 години, поразена първо от наплива на банкери търсещи печалби, а сега и от регулаторите. На 18 февруари борда на Федералния резерв гласува да промени американските операции на чуждите банки и ги принуди да отговарят на същите стандарти за капитали и ликвидност както американските банки вместо да им позволи да разчитат на буферите на организациите под чиято шапка са.

Фед счита мярката за необходима, за да изолира Америка от трансграничните финансови проблеми, които редовно изникват след 2008 година. Преди Фед позволяваше на чуждите банки да разчитат на холдинговите компании за подкрепа при условие, че по-големите компании са правилно регулирани от чуждите регулатори. През последните обаче 20 години, чуждите банки в Америка станаха “по-концентрирани, по взаимосвързани и все по-зависими” от цялостното финансиране и сега са вече сред най-големите дилъри на американски ценни книжа. Това отбеляза Дан Таруло, ръководно лице във Фед, който отговаря за написването на новите правила.

Финансовата криза разкри недъзите на тази структура. Когато пазарите от които се вземат финанси замръзнат, чуждите банки са сред най-сериозно поразените. Те са отговорни за повече от половината извънредни заеми, които Фед отпусна с почти нулева лихва в края на 2008 година. Междувременно хаотичните последствия на трансграничните проблеми станаха очевидни. Когато банка в Исландия изпадне в беда, правителството защитава единствено местните депозитори. Английските и холандските клиенти трябва да бъдат спасявани от собствените си правителства.

Американският закон Дод-Франк, който беше приет през 2010 година, изисква от холдингите, които притежават чуждите банки да отговарят на същите капиталови критерии както техните американски колеги. Барклиз и Дойчебанк намериха решение, като преместиха големите американски операции извън холдинговите компании и в по-слабо регулирани структури.

Новите правила на Фед слагат край на такива трикове. Големите чужди банки ще трябва да групират всички американски дъщерни фирми под шапката на непосредствена холдингова компания, която пък от своя страна задължително ще трябва да отговаря на същите стандарти за капитал, ликвидност, лостов ефект, както и подобните по размер американски банки. Точно както и американските банки те ще трябва да изпращат годишни капиталови планове до Фед, за да демонстрират способностите си да посрещнат минималните капиталови стандарти дори и във времена на трудности. Законът покрива само банките с повече от 50 милиарда долара американски активи при първоначално предложение това да важи за тези с американски активи от над 10 милиарда долара. Банките ще трябва до юли 2016, вместо до юли 2015, да изпълнят критериите.

Действията на Фед допълнително ще затруднят дислоцирането на капитали. Трансграничното заемане на средства се срина от 5.8 трилиона през 2007 до само 323 милиарда долара през първата половина на 2013 година. По-голяма част от това е отражение на икономическите и бизнес силите, но регулаторните действия също имат роля. Например европейските регулатори притиснаха чуждите банки да превърнат клоновете си в отделно капитализирани дъщерни фирми и забраниха на местните клонове на банките да репатрират средства към майките компании.

Като спира капитала и ликвидността на местно ниво, новото американско правило възпрепятства дадена чужда банка да премества пари към най-продуктивната дестинация, което всъщност изтрива ползите от това, че банката оперира в световен мащаб. Стрес тестовете ще изискват много от тези банки да надвишават минимумите за капитал и ликвидност, което прави по-трудно репатрирането на излишен капитал от американски към неамерикански клонове или дори само за подобряване на дивидентите на чуждите компании. Рискът е, че ще трябва да има свръх капитализация до пълна стагнация.

Според сметките на Фед около 15-20 чужди банки ще трябва да създадат холдингови компании заради новото правило. Някои от най-големите банки като, Би Ен Пи Париба и Ейч Ес Би Си в голяма степен вече отговарят на изискванията, Креди Суис скоро ще бъде като тях. Дойчебанк, Барклиз и Роял Банк ъф Скотланд трябва обаче да свършат още много работа. Дойчебанк например може да намали баланса си със 100 милиарда долара, но въпреки това ще е необходимо да задържи 1-2 милиарда долара допълнителен капитал. Ако обаче свият дейността си, трите банки губят по 1% от пазарния дял за търговия на облигации, който отива при техните американски конкуренти. Фед признава, че не улеснява световните финанси, но се аргументира, че при дилемата взетото решение е по-доброто.

От своя страна чуждите регулатори се страхуват за щетите не само върху капиталовите пазари, а и за регулаторното сътрудничество. Когато проект на закона беше публикуван, Германия обвини Фед в подход “мисля само за себе си”. Франция отчете “сериозен дискомфорт”, а Швейцария измърмори нещо като “липса на доверие” в Америка спрямо нейните партньори. Майкъл Барниер, член на Еврокомисията, мрачно предупреди за реципрочни действия и допълни, че европейците не могат да приемат дискриминационни мерки.

Фед работеше с колегите си за общ подход за преструктуриране на изпаднала в затруднение чужда банка, нещо което можеше да направи новия американски закон ненужен. Изнамирайки своя пътека, без да изчака да бъде свършена общата работа, Фед може би принуждава другите да направят същото. 

Подготвена от отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД по материали на световни информационни източници