При положение че много хора са на мнение, че световната икономика се справя по-добре, висши официални лица от богатите и бедните държави звучат доста притеснително.
За бедните държави облекчените монетарни режими в напредналите икономики водят до големи промени в движенията на капиталовите потоци, които могат да дестабилизират нововъзникващите пазари. За богатите държави проблемите на валутите в развиващите се икономики блокират напредъка към по-стабилна световна икономика.
Тези напрежения, които ги има от години, изглежда нараснаха, докато финансовите министри и шефовете на централните банки от Г-20 имаха среща миналата седмица във Вашингтон, на която най-остри думи използваха САЩ и Индия. И богатите, и бедните държави твърдят, че действат в името на собствения си интерес. Това, което прави спора неразрешим, е, че всяка от страните има разумни аргументи.
Въпреки че от Г-20 са на мнение, че световната икономика стои по-добре, напрежението предполага малък напредък в бъдеще при ребалансирането на световната икономика далеч от състоянието, където богатите заемат огромни средства на бедните, за да може бедните да купуват от богатите. Според управителя на Индийската централна банка Рагурам Рахан Г-20 не е здравословно място. Рахан стана водещ агитатор за реформа на световния монетарен ред и призовава шефовете на централните банки от богатия свят да избягват експерименталните монетарни политики, които могат да навредят на световната икономика. Той са аргументира, че дългите години на монетарни облекчения в развития свят са принудили нововъзникващите пазари да държат по-големи количества долари, за да могат да се намесват на валутните пазари в защита на собствените си икономики от големите промени в движенията на капиталовите потоци. Нуждата от такива действия продължава да нараства, тъй като по всичко изглежда, че САЩ, Европа и Япония ще задържат монетарната си политика благосклонна поне още няколко години. В отговор на тази политика Александър Томбини, шеф на Бразилската централна банка, заяви, че богатите трябва да помислят за последващия ефект върху другите икономики.
Развитите страни, водени от САЩ, се аргументират, че техните стимули са в най-добрия интерес за нововъзникващите пазари, тъй като водят до ръст на световната икономика. Според тях зависимостта на по-бедните от валутните интервенции задържа световния напредък.
Нововъзникващите пазари често трупат доларови резерви, като държат валутите си слаби, за да увеличат износа си, което принуждава развитите икономики да заемат средства, за да покриват сметките си по вноса. Според доста икономисти големите заеми на най-големия потребител в света САЩ са довели до бума на активите, който породи финансовата криза през 2006/2007 година. Според представител на министерството на финансите в САЩ обаче съпротивата на развиващите се пазари да приемат по-бързо пазарно определени валутни курсове пречи на ребалансирането, което е нужно за трайно и силно световно възстановяване.
Представители на богатите страни в голяма степен отхвърлиха призивите на Рахан за по-голяма координация при монетарната политика. Витор Констансио, вицепрезидент на ЕЦБ, заяви, че по-голямо сътрудничество между централните банки ще работи, ако нововъзникващите икономики позволят на валутите си да поскъпват, но това засега е претърпяло провал.
Същината на проблема може би е в това, че управителите на централните банки се опитват да направят повече от възможното, защото техните правителства правят прекалено малко. Според икономисти политиците в целия свят могат да помогнат много повече за растежа на икономиките си. Богатите държави обаче се колебаят да разчитат на разходи с дефицити, а бедните обикновено изостават в подкрепата на конкурентоспособността на собствените си пазари.
Ако правителствата засилят усилията си, монетарните политики няма да играят такава голяма роля в стимулирането на икономическия растеж и поддържането на финансовата стабилност.
_________
По материали на световни информационни източници, подготвени от отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД
Подновените разпродажби на акции на Дойче банк през последните 24 часа провокират солиден спад на европейските фондови борси през последния септемврийски ден на търговия. Напрежението около водещия немския кредитор се засили отново през вчерашната търговия на "Уолстрийт" след информации, че големи клиенти на банката в лицето на няколко хедж..
Неколцина клиенти на Дойче банк, сред които няколко големи и влиятелни хедж фондове, са започнали да изтеглят милиарди долари от банката на фона на опасенията за нейната стабилност и на техните експозиции в кредитната институция, съобщават източници, близки до клиенти на банката, цитирани от "Уолстрийт Джърнъл" и от агенция "Блумбърг". Редица..
Американските индекси се понижиха заради нарастващите опасения, че неволите на Дойче банк ще повлекат световния финансов сектор. Вчера той беше основният губещ на Уолстрийт с намаление от 1,5% след репортаж на "Блумбърг", показал, че някои от клиентите на Дойче банк са вече разтревожени. Във Великобритания FTSE 100 напредна с 1%. Начело..
Доходността по 10-годишните американски облигации падна с 2.4 базови пункта до 1.548%, докато тази по 2-годишните книжа слезе с 3.4 базови пункта до 0.722%. Rates Last Change Range UST 10 years 1.560 -0.012 1.541-1.600..
Американските индекси най-сетне отчетоха широки печалби, подпомогнати от споразумението за производството на ОПЕК. Стандард енд Пуърс скочи с 0.5% до 2171.37, като начело на растежа беше енергийният сектор, който нарасна с 4.3%. Европейските индекси нараснаха при по-добре представилия се банков сектор, който изглежда се успокои след..