Федералният резерв на САЩ започва да придобива прекомерни размери

Сред многото въпроси около програмата на Федералния резерв за количествени облекчения е и какво ще се случи с огромното количество облигации, които акумулира в опит да намали лихвените проценти. Официалните лица от централната банка никога не се чувстваха удобно с огромния счетоводен баланс. От 2011 година те повтарят, че когато програмата постигне целите си, Фед ще намали баланса до предишните му размери. Докато неговите облигации вървят към матуритет, така вървят и приказките, че облигациите ще изчезнат от баланса заедно с парите, които Фед напечата, за да плати за книжата. Нов доклад на двама бивши съветници на централната банка обаче показва потенциално нов сюжет.

Проблемът с голямата купчина от активи на Фед е, че има естествено следствие под формата на склад от пари разположени във Фед от банките. Дълго време се изискваше от банките да депозират резервите си при централната банка, за да е сигурно, че могат да посрещат всекидневните си задължения. Когато обаче Фед започна да купува облигации от тях, обикновено като кредитираше сметките им в които държат резервите си, тази грамада нарасна драматично. В момента тя е 2.6 трилиона долара.

Що се отнася до инфлацията, която се очакваше да нарасне, когато банките започнат да отпускат тези пари, почти няма вест. Вместо това Фед има точно обратния проблем. Има толкова много долари, които стоят мързеливи, че има риск да попречат на конвенционалния метод на Фед за повишение на лихвите. Преди да се появят количествените поощрения, Фед вдигаше лихвите като продаваше активи и така намаляваше предлагането на резерви, което принуждаваше банките, които се нуждаеха от повече пари да заемат от останалите. Сега обаче е трудно да бъдат повишени лихвите тъй като банките разполагат с толкова много пари, че няма да имат нужда да заемат.

За щастие, през 2008 Фед беше овластен да вдигне лихвите по друг начин, като плаща на банките с лихви върху техните резерви. Това ги обезкуражи да отпускат от резервите си една на друга за нищо. Фед може също да предложи на банките временни депозити и след септември да експериментира с обратно изкупуване на споразуменията, което в действителност е заемане на средства от паричните пазари посредством облигациите като гаранти. И двата инструмента обаче ще затворят резервите за дълги периоди.

В доклада си, Браян Сак и Джоузеф Каньон са на мнение, че Фед трябва да приеме огромния си баланс и инструментите, които го придружават. Фед би трябвало да използва тези нови методи за контрол на лихвите. Това би имало няколко предимства. Първо, банките ще запазят огромните си резерви. Така опасенията за липса на пари в брой ще са по-малко, което ще дава по-слаби поощрения за акумулирания и укривания на средства, което пък от своя страна ще предотврати появата на резки промени на лихвите. Наистина, и изследване на Фед подсказва, че сегашното огромно наличие на пари окуражава банките да се разплащат една друга по-бързо, което прави системата на разплащания по-сигурна. Второ, ако се появят панически разпродажби които да засегнат определени финансови инструменти, Фед може да се намеси, като ги купува без да се безпокои дали резервите, които ще създаде в процеса ще свалят рязко надолу лихвите.

За някои, обаче това може да е причина да се противопоставят на тази идея. По време на кризата, Фед навлезе в непознати пазари като последен източник и на практика се опитва от тогава да се измъкне от тях. Новото предложение наподобява много институционализиране, което би трябвало да бъде кратко явление.

И все пак това трудно може да се нарече радикален план. Нова Зеландия разполага с подобна система, а кризата принуди ЕЦБ и АЦБ да последват примера. Поне засега, Фед ще трябва да продължи да използва такива мерки, тъй като вероятно ще се нуждае от повишение на лихвите доста преди счетоводния баланс да се върне към нормалните нива. Ако пък от Фед харесват това което виждат, свръх размерите могат да се превърнат в новата нормална норма.

По материали на световни информационни източници