Разрастващите се банки в САЩ са притеснени от затегнатите правила на Фед

В продължение на 134 години Ню Йорк Къмюнити Банк Корпорейшън беше кварталното място за депозиране на средства за живеещите в квартал Куинс. През 90-те години обаче, корпорацията започна провокативна експанзия, като набързо направи 10 поглъщания и разшири франчайза в няколко съседни щата. Тази стратегия, въпреки че е достатъчно общоприета, доведе до внезапно привличане на вниманието. С активи на стойност 48 милиарда долара към 31-ви март, това е първата банка след финансовата криза, която приближава прага от 50 милиарда долара при който Федералния резерв може да я обяви за “систематично важна финансова институция”.

Това би направило банката предмет на серия регулаторни мъчения под закона Дод-Франк от 2010-а година, който обнови финансовото регулиране. Агонията включва многобройни стрес тестове, изискване да се направи план с подробно описание за ликвидността и имплицитно вето на всички дейности от страна на непредвидими бюрократи. Джоузеф Фикалора, изпълнителния директор на банката, заяви че не иска да навлиза в тази територия. Засега единствения сигурен изход е да се разделят с някои активи. Облекчението обаче може и да е много близо. По-рано този месец Даниел Таруло, управител във Федералния резерв, изнесе реч в която призова прага от 50 милиарда долара да бъде премахнат. Вместо това той предложи далеч по-изпипана система за регулация, обвързана не само с размера на банката, но също и с дейностите, които провежда.

“Това е признание”, казва Камден Файн, ръководител на Независимата общност на американските банкери, която представлява повече от 6500 по-малки банки, “че сегашния регулаторен режим отиде прекалено далеч, особено за по-малките институции”. Уейни Абърнати от Асоциацията на американските банкери, казва за Таруло, “Мисля, че той разпознава проблемите произлизащи от закона Дод-Франк и последващите правила не се съвместяват с банковата система в САЩ и нейните потребители”.

В речта си Таруло се застъпи за много по-лек подход към малките банки. Той счита, че ограниченията в заплащането на директорите и върху спекулативната търговия не са необходими за по-малките институции. За тези, които имат активи на стойност по-малко от 100 милиарда долара съществува малък систематичен риск и от тук малка нужда за най-точните стрес тестове или сложните изисквания.

В схемата на Таруло прекаленото вглеждане става по-точно при активи от 100 милиарда долара с приложение на правилата от Дод-Франк относно неща като ликвидност, разкриване на риска и капитал. При активи над 250 милиарда долара стандартите отново нарастват с допълнителни ограничения за лостовия ефект, изисквания за контра циклични капиталови буфери и задължение да се поддържан дори по-големи ликвидни активи. Най-големите институции ще трябва да плащат допълнителни такси върху капитала и ще трябва да осигуряват далеч по-обширни анализи за рисковете си. В течение на процеса някои елементи от международно договорените капиталови изисквания в споразумението “Базел”, по-специално тези при които банките решават за себе си колко капитал да държат срещу определени активи, ще трябва да бъдат пренебрегнати.

Предложенията на Таруло ще доведат до много отклонения. Добавката от нови категории ще разпали хазарта. Замъгляването на минималните подове измерени според активите към по-субективни преценки за рисковете от определени дейности допълнително ще обърка нещата. Нещо повече. Не е ясно каква част от плана на Таруло ще е добре дошъл за Фед. Някои елементи ще изискват промяна на закона, ход който разделения Конгрес малко вероятно ще предприеме.

Въпреки всичко много банкери приветстваха речта на Таруло, приемайки я за израз на желание да се прегледат отново огромния брой нови правила свързани със закона Дод-Франк. Таруло завърши, че очаква с нетърпение дебат за пренастройка на регулациите. Ако банкерите се чувстват свободни да говорят (повечето се изнервят да го правят заради страха от отмъстителни действия от официалните лица) не би трябвало да са малко призивите за промяна.