Може би е време да бъде преосмислена една отхвърлена форма на инвестиране

Кой е най-малко обичаният елемент от финансите: хедж фондовете, с техните плутократични мениджъри, които толкова рядко успяват да отговорят на възвръщаемостта от фондовите пазари, или частния капитал, където шефовете натрупват дългове върху компаниите, за да забогатеят? Труден въпрос, чийто отговор е фондовете върху фондове-фирми, които искат сериозни комисионни, за да вложат парите на инвеститорите в богат асортимент от частни акции или хедж фондове. Заклеймени като доставчици на “такси върху такси” (събирани от фондовете върху фондове и после от прилежащите под тях фондове) от години изглеждаше, сякаш те са на път да изчезнат. Но нови модели показаха, че може и да има някакво бъдеще за сектора, макар и това да му върне само отражение от предишната слава.

Отдавна новините са лоши за фондовете върху хедж фондове, при които сега тече седмата поредна година на изходящи потоци. Техният брой намаля от почти 2500 през 2007-а до по-малко от 1800, въпреки че обикновените хедж фондове привличат все повече пари. Докато хедж фондовете се превръщаха от новост в установен клас активи, тези, които инвестираха в тях (сега основно институции, за разлика от милиардерите, които подхранваха техния възход в началото), зарязаха посредниците, от които преди се нуждаеха, за да ги направляват през мътния свят на алтернативните инвестиции.

По-слабото им представяне също не помогна. Както фондовете върху хедж фондове, така и тези за дялово участие паднаха доста под бенчмарковете, които се опитваха да надминат. Това до голяма степен се дължи на комисионните, които изискваха: “1 и 10” бе типичната практика, което означава, че мениджърите вземаха 1% от стойността на инвестираните активи и 10% от печалбата. Като това се случва след удържането на таксата от “2 и 20”, изисквана от фондовете, в които инвестират. Коктейл от такси “3 и 30” е труден за продаване, предвид слабата възвръщаемост от инвестициите напоследък.

Фондовете върху хедж фондове отговориха, като станаха по-тясно специализирани и по-евтини. Много от тях обещаха да избягват инвестирането във фондове на суперзвезди, към които инвеститорите могат да се обърнат директно. Вместо това те работят, за да открият следващото поколение от инвестиционен талант, често в Азия, за което се надяват (въпреки липсата на всякаква надежда), че може да победи средната възвръщаемост. Много от тях обещават да изработят поръчкови портфейли за своите клиенти, вместо да концентрират средствата на всичките си инвеститори в един фонд за всякакви цели. Те биха направили това за една малка част от старата комисионна от “1 и 10”- сделки  за “0.5 и 0” не са нещо нечувано при по-големите инвестиции. Това отчасти се прави, за да се даде отговор на бързото нарастване на консултантски фирми, които помагат на инвеститорите да избират хедж фондове с фиксирана такса.

Фондовете с дялово участие се представят малко по-добре, въпреки че в момента успяват да привлекат едва половината от сумите, които успяваха да привлекат преди кризата. Отново, започвайки с нуждата от фондове върху фондове, за да стартират, сега повечето инвеститори се чувстват комфортно, правейки сами своите селекции.

Много фондове върху фондове прекратиха дейността си или бързо се сляха със свои съперници, щом активите им намаляха. Все по-нарастващите разходи за привеждане в съответствие и нуждата да поддържат връзки с най-големите инвеститори в света, означават, че секторът все повече бива доминиран от гиганти като Goldman Sachs, Blackstone или BlackRock. Те твърдят, че да им заплатиш една скромна такса е по-евтино, отколкото да притежаваш цял екип, който да следи инвестициите на хедж фондовете. Независимо дали това е вярно или не, сферата вече не е толкова конкурентна както преди, когато първите фондове върху фондове ловуваха инвеститори на коктейлите в Монако и по склоновете в близост до Гещад. Фондовете върху фондове може и да имат бъдеще, но то ще е доста по-невзрачно от миналото им.

По материали на световни информационни източници