Старата песен на нов глас

Финансовите пазари днес изглеждат като в началото на 2007-а година и сякаш никога не е имало финансова криза. Спредовете по кредитите са малки, цените на имотите нарастват, а поглъщанията са в разцвета си. Двата основни американски индекса "Дау Джоунс" и "Стандард енд Пуърс" продължават да удрят нови рекордни стойности, а волатилността е изключително ниска.

Единствено лихвите по спестовните сметки за последните 5 години свидетелстват за една от най-сериозните финансови кризи в историята.

През този период инвеститорите се научиха, че си заслужава поемането на по-голям риск.

Общото мнение в началото на годината беше, че акциите ще продължат да се представят добре. Това мнение не беше нарушено от серията лоши новини, включително спад на американския БВП през първото тримесечие, подновеното напрежение между Запада и Изтока заради Украйна и безредиците в Ирак, които доведоха до покачване на цената на петрола. Налице са и сигнали, че възстановяването в Европа е неубедително. PMI индексите в еврозоната спаднаха с повече от очакваното през юни, докато ИФО индекса за бизнес доверието в Германия слезе до 6-месечно дъно.

Последното проучване на Bank of America Merrill Lynch за институционалните инвеститори установи, че нетно 48% от тях са с претрупани портфейли от акции, въпреки че едва 15% от тях са на мнение, че акциите са надценени. Това очевидно противоречие е лесно обяснимо, тъй като по-голямата част от инвеститорите са на мнение, че по-скоро облигациите са надценени, от което следва, че акциите се считат за по-малкото зло. Но независимо от мнението на инвеститорите, че облигациите са надценени, доходността по тях продължава да спада.

Друг фактор, който подкрепя капиталовите пазари, са обратните изкупувания на акции. В Америка компаниите изкупуват акциите си с годишна скорост от 400 милиарда долара или 2,5% от БВП. Обратното изкупуване подобрява доходността на акция и от тук усилва стойността на опциите на изпълнителните директори.

Налице е широко разпространена, но подвеждаща вяра, че изкупуванията са резултат от подобряващите се корпоративни счетоводни баланси. Някои компании като например "Епъл" са пълни със свободни пари. Калкулациите обаче сочат, че съвкупно нетният дълг в корпоративния сектор на Америка е на рекордните 2,3 трилиона долара и се е покачил с 14% през последната година. Съотношението между дългосрочния дълг към общите активи е близо до върха си от 2009-а година.

В същото време съществуват сигнали за слабост при печалбите. Тези от текущите производства са намалели със 198 милиарда долара през първото тримесечие, докато нетните потоци на свободни средства са слезли със 120 милиарда долара. Въпреки че част от намалението може да е резултат от свързаното с времето понижение на икономиката, заслужава да се отбележи, че печалбите от операции в чужбина са се свили с 26 милиарда долара.

Спад на американските печалби трудно би бил изненадващ, имайки предвид, че те бяха близо до рекорда от периода след войната като дял от БВП. Анализаторите обаче пренебрегваха цифрите и все още очакват печалбите да нараснат през тази година. Прогнозите за "Стандард енд Пуърс" сочат ръст от 9%. По-високите печалби са необходими, за да оправдаят сегашните оценки на акциите. Циклично балансираното съотношение между цената и постъпленията, което за период от 10 години се равнява на печалбите, е 25,6, доста над историческите средни стойности от 16,5.

Нищо от споменатите неща обаче не може да навреди на доверието сред инвеститорите, докато те вярват, че централните банки ще продължат да оказват подкрепа. Скорошното изявление на Федералния резерв се прие като уверяващо, въпреки че месечните покупки на активи в САЩ постепенно се намаляват. Това показва, че Фед не се е разбързал да повишава лихвите. Европейската централна банка облекчи условията при последното си заседание, а Японската централна банка все още увеличава паричното предлагане. Единствено Английската централна банка се различава от останалите и намеква за повишение на лихвите по-късно през тази година.

Централната дилема обаче си остава. Или централните банки са прави да се безпокоят за икономиката и затова задържат лихвите на ниски нива, при който случай печалбите в крайна сметка ще разочароват, или централните банки бъркат и ще бъдат принудени да повишават лихвите по-бързо, отколкото пазарът очаква. И двата резултата вероятно ще доведат до по-голяма несигурност и като следствие и до повече волатилност. Спекулативната еуфория от 2007-а може и да липсва. Преди обаче бъдещето да изглежда ясно, малко инвеститори имат намерение да се откажат от това, което изглежда печеливша стратегия от притежание на капитала. Инвеститорите си остават бикове, които не искат да се отказват и едва ли имат друга алтернатива.