В началото на днешната търговия еврото се оказа под първоначален силен натиск от продажби на валутния пазар, тъй като инвеститорите бяха изненадани от твърдото гръцко "не" на неделния референдум в страната, отхвърляйки категорично последните предложения за финансови и икономически реформи на международните кредитори в замяна на поредна спасителна програма "пари срещу реформи".
Гласуването с "не" на над 61% от гръцките избиратели относно нови строги мерки на икономии вероятно ще усложни допълнително и без това силно обтегнатите отношения на управляващите в Атина с техните останали партньори от еврозоната относно евентуално договаряне на нова средносрочна спасителна програма и поредно опростяване на част от огромния дълг на страната. Неделният избор в Гърция засилва и опасността за излизане на страната от еврозоната.
Всичко това провокира първоначални агресивни разпродажби на единната европейска валута, като еврото падна към 1,0969 долара, но успя да задържи над неговото 4-седмично дъно от миналия понеделник (29-и юни) около 1,0955 нивото. Единната валута се понижи за кратко и до 133,85 йени – точно над 5-седмичното дъно преди седмица около 133,76 йени (и над 100-дневната пълзяща-средна около 133,550 областта), като в същото време удари 5-дневни дъна към 0,7051 британски лири и към 1,0344 швейцарски франка.
Подобно на двупосочната търговия от началото на миналата седмица обаче, еврото успя да изтрие голяма част от своите първоначални загуби. Повод за този отскок на единната валута оказа новината за оставка на гръцкия финансов министър Янис Варуфакис, тъй като това върна плахите надежди, че властите в Атина могат и да успеят да постигнат споразумение с техните кредитори за трета средносрочна спасителна програма, която да парира рисковете от скорошен пълен фалит на Гърция, последван от нейно излизане от еврозоната.
Новината за оставката на Варуфакис доведе до рязко поскъпване на еврото към часови върхове за деня от 1,1095 долара, от 136,05 японски йени и от 0,7120 британски лири. Единната валута се повиши и към часови връх за деня от 1,0456 швейцарски франка на фона на нови спекулации, че Швейцарската централна банка ще интервенира на валутния пазар, за да ограничи едно по-драстично поскъпване на франка.
И днес движенията на еврото зависят до голяма степен от поведението на европейските фондови пазари във връзка с гръцката дългова криза, като търговията в евро/долар остава в ясно изразена "обратна корелация" с основните фондови индекси на Стария континент и по-специално с немския фондов индекс DAX. След вчерашния ясен гръцки вот с "не" на референдума в страната, днес европейските борси бележат ново понижение с оглед подновеното напрежение на глобалните капиталови пазари.
От една страна, подновените продажби на европейски акции от чуждестранни инвеститори (в т.ч. инвеститори от САЩ) водят до отмяна на процеса на хеджиране на тези техни дълги позиции чрез продажби на евро (процес, целящ да се покрият потенциални загуби от курсови разлики на техните финансови активи, деномирани в евро).
От друга страна, днешното напрежение на финансовите пазари (липсата на риск-апетит), отменя и инвеститорския интерес да се използва еврото като "евтина" (нисколихвена) валута, чрез която да се финансират по-рискови, но и по-доходни активи (в т.ч. "заемане" на нисколихвеното евро за покупки на високолихвени валути като австралийския, новозеландския и канадски долари).
В същото време еврото намери известна подкрепа и от днешни добри данни за индустриалните поръчки в Германия и за индустриалното производство в Испания, както и от изненадващо повишение на инвеститорското доверие в еврозоната през юли, според последно проучване на агенция Sentix.
Отскокът на еврото обаче не продължи дълго време, тъй като инвеститорите предпочетоха да го използват, за да продадат отново единната европейска валута преди предстоящите важни срещи на високо ниво до края на днешния и през утрешния ден, които до голяма степен могат да определят бъдещото на Гърция във или извън еврозоната.
Участниците на финансовите пазари са в очакване на планираната за тази вечер среща на германския канцлер Меркел с френския президент Оланд в Париж, на която ще бъдат обсъдени следващите стъпки за справяне с гръцката криза. С интерес ще се следи и днешното телеконферентно заседание на президента на ЕК Жан-Клод Юнкер, шефа на Еврогрупата Йерун Дейселблум и гуверньора на ЕЦБ Марио Драги преди насрочените за утре извънредни срещи на финансовите министри от еврозоната (Еврогрупата) и на лидерите от Единния валутен блок.
Всички тези срещи ще са от изключителна важност, но днес основният акцент вероятно ще се постави върху спешното телеконферентно заседание на Управителния съвет на Европейската централна банка, на което ще се вземе решение относно бъдещето на Механизма за спешна ликвидност – програмата ELA, която е от ключово значение за стабилността на финансовата и банкова система на Гърция.
Според редица анализатори на водещи световни банки твърдото "не" на референдума в неделя засилва рисковете за излизане на Гърция от еврозоната, като някои от тях вече виждат около 60%-80% вероятност за такъв негативен сценарий. Мнозинството анализатори и икономисти все още разчитат, че ЕЦБ ще продължи да заема изчаквателна позиция, докато няма по-голяма яснота относно очакваните нови тежки преговори между гръцките власти и техните кредитори. Но ако до края на деня ЕЦБ "отреже" гръцките банки и отмени или дори само замрази за пореден път размера на програмата ELA на текущото ниво от малко под 89 млрд. евро, има опасност банковата ликвидна криза в страната да се превърне в криза на пълна държавна неплатежоспособност, чийто пик вероятно ще бъде достигнат на 20-и юли, когато Атина ще трябва да покрие свои задължения за около 3,5 млрд. евро към ЕЦБ.
По-рано днес шефът на Френската централна банка Кристиан Ноайе заяви, че гръцкият дълг, притежаван от Европейската централна банка, не може да бъде преструктуриран, тъй като това би било в противоречие с учредителните договори на еврозоната. Той също така отбеляза, че ЕЦБ все още не е взела решение относно степента на ликвидност, която може да предостави на гръцките банки след резултатите от вчерашния референдум.
Част от гръцкия дълг към ЕЦБ включва около 20 млрд. евро под формата на гръцки облигации, закупени от Централната банка по време на разгара на дълговата криза в еврозоната. Властите в Атина трябва да осъществят обратно изкупуване на притежавани от ЕЦБ дългови книжа на Гърция с падеж за около 3,5 млрд. евро на 20-и юли. Ако дотогава няма ново споразумение с международните кредитори и гръцките управляващи не могат да осъществят това предстоящо плащане, ЕЦБ може да обяви край на оказваната спешна ликвидна подкрепа по програмата ELA и това вероятно ще доведе до колапс на гръцката банкова система.
Според повечето икономисти и анализатори, евентуален срив на гръцката банкова система най-вероятно ще принуди властите в Атина да започнат да печат своя собствена национална валута и това може да доведе до излизане на Гърция от еврозоната.
Всички това показва важността на днешното решение на ЕЦБ и държи под напрежение участниците на валутните пазари. След резките двупосочни движение от по-рано днес, сега еврото опитва известна стабилизация около падежите на опции от 17:00 ч. за 951 млн. евро в 1,1000 долара и за 1,1 млрд. евро в 1,1015 нивото. Близките оферти "купува" за единната валута са разположени към 1,1000 долара преди по-солидните оферти, разположени към важните дъна около 1,0968/55 долара (дъна от 29-и юни и от рано тази сутрин). Интересът за продажби на евро е концентриран около 1,1090/1,1100 областта (днешен часови връх към 1,1095, 100-часова пълзяща-средна и следобеден падеж на опции за 1,7 млрд. евро в 1,1100 нивото).
Въпреки че вниманието на участниците на финансовите пазари е предимно насочено към развитието на гръцката драма, до края на днешната търговия известен интерес ще представляват и проучвания за активността в сектора на услугите на САЩ през юли (проучванията на агенция Markit от 16:45 ч. и на ISM от 17:00 ч.).
Графика на евро/долар (на дневна база)
GBP/USD През последните три месеца двойката се търгува в рейнджа между 1,28 и 1,35 като на няколко пъти бяха атакувани въпросните нива, но не бяха преодолени. Сега е поредната атака, този път в посока надолу към подкрепата при 1,28. Подкрепа е рекордното дъно на 1,28, което засега спира спада. Пробив надолу лесно може да отиде до 1,20...
- Долара се стабилизира след данни от САЩ подкрепящи повишение на лихвите - Акциите от финансовия сектор под напрежение - Индекса на потребителските цени в Япония с шести пореден месец на спад - Фабричната активност в Китай се повиши незначително през септември Финалната оценка за БВП на САЩ през второто..
- Петролът се изстреля нагоре - Акциите на енергийните компании – начело на растежа на финансовите пазари - Доларовият индекс се понижи за четвърти пореден ден, но и йената пада ОПЕК прие предварително споразумение, според което ще намалее производството за първи път след осем години до нива между 32,5 и 33..
- Петролът се търгува около 45 долара за барел преди дискусиите днес в Алжир - Потребителското доверие в САЩ достигна най-високи стойности за последните девет години - Рали на долара след президентските дебати Иран отхвърли предложението да замрази сегашното си производство на нива от 3.6 милиона барела на ден и вместо това..
Мексиканското песо поскъпна рязко през днешната азиатска търговия, тъй като инвеститорите на финансовите пазари прецениха, че Хилари Клинтън се е представила по-добре от Доналд Тръмп на проведения в ранните часове на деня първи телевизионен президентски дебат в САЩ. Точно преди седмица мексиканската валута се обезцени до рекордни исторически дъна..