Спад на долара след разочароващо слаби данни за разходите за труд в САЩ през второто тримесечие

През второто тримесечие на годината разходите за труд в САЩ се повишиха с най-бавния темп от поне три десетилетия насам, което е знак за продължаващ застой при растежа на заплатите и респективно на инфлацията в страната и това може да окаже съществено влияние върху решението на Федералния резерв относно скорошно повишение на основните лихвени проценти.

Разходите за единица труд (или т.нар. цена на работната сила) нараснаха през второто тримесечие с едва 0,2% на тримесечна база след повишение с 0,7% в началото на годината и при прогноза за повишение с 0,6 процентни пункта, показват данни на Департамента по труда. По този начин индексът на трудовата заетост, който е широко мерило за заплатите и осигуровките на работниците, регистрира най-слаб растеж поне от 1982-а година насам, от когато съществува тази статистика.

Цивилните надници и заплати на работниците, които отразяват повече от две трети от разходите за американските трудещи се, са нараснали през трите месеца до края на юни също с едва 0,2% на тримесечна база (отново рекордно слаб растеж от 1982-а година) след ръст с 0,7% през първото тримесечие, докато паричната помощ от фонд обществено осигуряване нарасна с едва 0,1% след повишение с 0,6% през трите месеца до март.

На годишна база цената на работната сила в САЩ нарасна с 2,0% след скок с 2,6% през първото тримесечие, отчитайки най-слабо повишение от второто тримесечие на 2014-а година.

Федералният резерв следи внимателно тези важни данни, тъй като евентуално ускоряване на растежа на заплащането на труда би дал още по-ясен сигнал за силата на пазара на труда, което от своя страна би представлява допълнителен аргумент в полза на едно скорошно първо повишение на почти нулевата федерална фондова лихва. Но днешните разочароващо слаби данни предполагат, че трудовият пазар в САЩ може би не е чак толкова добър, колкото показват данните за ниското ниво на безработица и за солиден растеж на новите работни места. Това може да принуди Фед да изчака по-дълго време, преди да стартира цикъл на затягане (повишение) на лихвите, намлявайки съществено вероятността за вдигане на лихвите през септември..

Всички тези разсъждения доведоха до рязко понижение на долара на валутния пазар и до спад на доходността на американските държавни облигации, което оказа допълнителен натиск върху "зелените пари".

Доходността на 10-годишните американски дългови книжа се срина до триседмично дъно от 2,205%, докато лихвата на 2-годишните книжа падна към 0,688%, след като вчера тя скочи до 0,747%, доближавайки тазгодишния връх от 11-и юни около 0,753%.

Днешните доста слаби американски данни предизвикаха ръст на еврото с цели 1,45% към четиридневен връх около 1,1100 долара - около важната техническа зона на съпротива пред единната валута към 1,1100/29 областта (55-дневна пълзяща-средна и бивш двуседмичен връх от 27-и юли около 1,1129 долара).

В същото време доларът се понижи с 0,46% към двудневно дъно от 123,57 йени, докато британската лира отскочи с 0,35% към двудневен връх от 1,5677 долара.