Спадът на петрола усложнява живота на централните банки

Стоките отново се превръщат в главоболие за централните банки. Цената за барел суров петрол отново падна до 50 долара, а индексът CRB за цените на стоките в световен мащаб достигна най- ниската си стойност за последното десетилетие. Централните банки обикновено игнорират временно въздействие на колебанията в цените на суровините върху потребителските цени. Но остава малко време за самодоволство, когато инфлацията и лихвените проценти са толкова ниски.

Цените на облигациите показват, че скорошните спадове в цените на суровините са унищожили крехката надежда на инвеститорите, че инфлацията ще се ускори. Доходността на еталонните 10- годишни правителствени облигации на САЩ и Германия тази седмица достигна 2- месечно дъно. Разбира се доходността се влияе от различни фактори, включително предлагането на облигации, което изглежда затихва през лятото. Въпреки това тази гледна точка може да се докаже чрез спада при проучванията, които показват как очакват инвеститорите да се държи инфлацията през определен 5- годишен период.

В САЩ тази мярка падна до 2,3%, отдалечавайки се от юлския връх на 2,47%. Еквивалентната мярка в еврозоната се понижи от 1,86% до 1,75% за същия период. Това не е типа застой, който би стреснал председателят на Фед, Джанет Йелън, или председателят на ЕЦБ, Марио Драги. Но посоката на движение няма да им хареса.

Оптимистите твърдят, че по- ниските разходи за гориво позволяват на потребителите да харчат повече за други неща. Но падащите цени на суровините може да принудят петролните и минните компании да направят дори още по- големи съкращения на инвестициите, което може да забави икономическата активност. Световните корпоративни капиталови разходи се борят да постигнат напредък, като се очаква разходите в секторите на енергетиката и материалите да спаднат с 14% тази година, показа проучване на Standard & Poor’s.

Независимо дали политиците смятат, че падащите цени на суровините са проблем, те могат да направят твърде малко, за да им повлияят. Темпът на растежа на Китай има много по- голямо значение. Както и решенията на производителите, дали на петрол или на желязна руда, дали да засилят или да намалят доставките. Всичко, което могат да направят Йелън, Драги и техните колеги, е да се опитат да се справят с произтичащото забавяне, прилагайки ограничен набор от инструменти.