Злият брат на количествените улеснения

Налице е нарастващото усещане, че през призмата на финансовия спектър светът все повече започва да прилича на икономическа книга. За съжаление никой не може да каже каква беше последната глава, а още по-малко каква ще бъде следващата. Факт е, че програмата за количествени улеснения на ФЕД е към своя край в период, в който китайската икономика губи скорост. Макар че тази теория вероятно се основава на два грешни сценария (Че ФЕД ще увеличи лихвите, а икономиката на Китай ще се срине) нараства възможността в новата глава да влезе нов икономически герой. Той бе представен от пазарни анализатори от Дойче Банк с понятието "количествени затягания” – досадни, проблематични и много по-малко дисциплиниращи от „количествените улеснения”. Сега когато прилагането на количествените облекчения е към своя край, настъпва време на сцената да излязат количествените затягания.

За продължителен период от време чуждестранните банки, начело с Китай, натрупваха огромни количества чуждестранни резерви. През август миналата година тяхната сума надхвърли 12 трлн. долара, увеличавайки се 10 пъти спрямо нивата 10 години преди това. По това време централните банки прибавяха към резервите си средно по 824 млрд. долара годишно. По- голямата част от тези резерви бяха акумулирани от Китай, Япония, Саудитска Арабия и развиващите се икономики в Азия. Мкар да е трудно да се определи, масовото мнение е, че около две трети от тези резерви са под формата на финансови инструменти, деноминирани в долари и най- вече правителствен дълг на САЩ.

Първоначално това голямо натрупване беше предприето като средство за защита на нововъзникващите икономики от различните шокове, в следствие на азиатската валутна криза от 1997-1998 година. Тогава централните банки на тези развиващи се икономики нямаха толкова богат набор от инструменти, чрез които да подкрепят валутите си чрез пазарни интервенции. Централните банкери се надяваха, че натрупването на тези резерви ще им позволи да изкупуват големи количества от местната валута на свободния пазар, избягвайки по този начин резките спадове във валутния курс. Натрупването на чуждестранни резерви бе използвано от банкерите на развиващите се икономики и като основен метод за предотвратяване на нежеланото поскъпване на местната валута спрямо долара, който преждевременно бе допълнително обезценен чрез програмата за количествени облекчения на Федералния резерв, както и поради политиката за поддържане на почти нулев лихвен процент.

Бавното натрупване на правителствен дълг бе от голяма полза за американската хазна, която емитира трилиони долари под формата на дълг в резултат на силно нарасналия бюджетен дефицит, който се натрупа през годините след началото на финансовата криза през 2008. Това натрупване помогна също така да се запази ниско нивото на дългосрочните лихвени проценти в страната , както и да се избегне възходящия натиск върху птребителските цени.

Но през 2015 тази тенденция бавно започна да се обръща. Мнозина спекулираха, че главна роля за това е изиграл Пекин, разпродавайки над 140 трлн. долара под формата на правителствени облигации в рамките на три месеца. Резките спадове в цените на китайските акции също разпалиха отлива на капитали от китайската икономика.  В резултат Пекин прибягна до продажби на валутния пазар в опит да стабилизира валутата си.

Драматичните спадове в цената на петрола в края на 2014 и 2015 също доведоха до спад в апетита за ценни книжа на нациите производителки на петрол, като Саудитска Арабия, които вече нямаха нужда да рециклират излишните печалби в долари, за да предотвратят собствените си валути от прекомерно поскъпване поради силата на петрола. Същото важи за страните като Русия, Бразилия, Норвегия и Австралия, чиито валути доскоро се облагодетелстваха от нарастващите цени на стоките.

Според анализаторите от Deutsche Bank тази тенденция ще се запази за продължителен период от време. Въпреки това е малко вероятно да се появи нова категория купувачи, които да заменят централните банки. Вероятно е промяната в диманиката между продавачи и купувачи да доведе до спад в цената на облигациите и да увеличи тяхната доходност. Това означава, че ако Китай продаде запасите си от облигации, на стойност 1.1 трлн. долара, лихвените проценти в САЩ ще трябва да нараснат с около 2%.

Фед контролира овърнайт лихвите чрез основния лихвен процент, но за да направлява дългосрочните лихви, банката трябва да купува дългосрочен дълг на открития пазар, операция, известна като „количествени облекчения”. Тези покупки помагат за повишаването на цените на облигациите, което от своя страна намалява тяхната доходност. От това следва, че широкомащабните пробажби, от страна на чуждестранните банки или други притежатели на облигации, трябва да бъдат известни като „количествено затягане”.

И така, въпреки че от Фед привидно се готвят да увеличат краткосрочните лихвени проценти, сили извън техния контрол ще оказват възходящ натиск в дългосрочен план. Възможно е това до голяма степен да подкопае здравето на американската икономика, въпреки че вече са налице сигнали, че тя е достигнала нивата от времето на рецесията.

Идването на количествените затягания ще предизвика продължителен период на насрещни ветрове за паричната политика. Естествено, единственото средство, с което Фед може да се противопостави на това, е стартирането на нов кръг от количествени облекчения. Това означава, че от централната банка ще трябва да стартират четвърта такава програма и да гледат как баланса на САЩ се надува до 10 трлн. долара. Естествено, тези насрещни ветрове вероятно  най- после ще се окажат достатъчни съборят долара.