Пазарите са опасно зависими от централните банки

Добре дошли отново след празниците. След най- лошият месец за последните три години – а именно август, американските акции отново паднаха рязко на 1 септември заедно с акциите в Европа и Япония. Тези внезапни сътресения на пазарите пораждат съмнения относно бъдещето на двата големи икономически експеримента. Те също така отразяват последиците от голямата философска промяна, отнасяща се до ролята, която правителствата трябва да имат на пазарите.

Първият експеримент е китайският опит за промяна на модела на икономиката – от инвестиционно и експортно ориентирана към икономика, основана на потреблението. Китайците също се борят с ефекта от колебанията в цените на имотния пазар, а също и на капиталовия и валутен пазар. Много инвеститори се опасяват, че втората най-голяма икономика в света няма да може да осъществи прехода от един модел към друг, както и въздействието което може да окаже върху други икономики (рязък спад на износа в Южна Корея, разочароващ растеж на австралийския БВП за второто тримесечие).

Програмата за количествени улеснения е втория голям икономически експеримент. Задържането на доходността на облигациите може да предотврати превръщането на финансовата криза в депресия. Но лихвените проценти са били на рекордно ниски нива в продължение на шест години, а в САЩ и Великобритания централните банки са склонни към затягане на паричната политика. Инвеститорите са нервни, защото властите подценяват евентуалните щети от преждевременното затягане на монетарната политика, особено като се имат предвид катаклизмите на фондовата борса в Китай. Всеки път, когато пазарите имат основание да смятат, че Фед ще отложи повишаването на лихвения процент, те регистрират повишение.

Още през 1980 година Маргарет Тачър е твърдяла, че е невъзможно да се “влияе на пазара” – опитите на властите да влияят върху ценообразуването в крайна сметка би довело до неуспех. От 2008 година „не може да се доверите на пазарите” се превърна в доминираща философия. Централните банки се притесняват, че ако не предприемат действия, доходността по облигациите ще се покачи много бързо като това ще навреди на икономиката.

Въпреки това веднъж дадена, подкрепата за пазара е трудно да се прекрати. Когато Федералния резерв даде намек за забавяне на покупката на активи през 2013 година, доходността по облигациите рязко се повиши. Дори и сега след като нивото на безработицата се понижи до 5.1% , а американската и британската икономика нарастват с 2-3% на година, нито Фед, нито централната банка на Англия са продали активи, придобити по силата на програмата за количествено улеснение.

С високите нива на дълг в развитите икономики, нарастващите разходи по заеми ще е неприятен шок за кредитополучателите. Поради това централните банки подчертаха, че всяко затягане на паричната политика ще бъде бавен и стабилен процес и нормалното равнище на цените може да е по-ниско от средното за 2007 година.

Централните банки очевидно са притеснени от възможностите на света да достигне предкризисните нива на икономически растеж. Това би трябвало да е лоша новина за акциите, защото би ограничило печалбите им. Доскоро обаче американските корпоративни печалби са били на много високи нива отчасти благодарение на чуждестранните продажби и отчасти, защото компаниите успяваха да натрупат излишъци поради ниското ниво на заплащането. Стимулите от двата фактора изглежда са избледнели. Печалбите на акция от компании, включени в S&P500 са били само с 1.7% по-високи през второто тримесечие, отколкото са били миналата година. Прогнози, направени за третото тримесечие показват спад от 3.8%.

В същото време инвеститорите не са единствените, забелязали голямата сила на централните банки. Въпреки че централните банкери могат да виждат себе си като незаинтересовани технократи, някои политици гледат на тях с подозрение. В Гърция например ЕЦБ е мразена тъй като е част от „тройката кредитори” и поради факта, че налага строги ограничения. В САЩ някои републиканци смятат, че програмата за количествени улеснения води до обезценяване на валутата и в крайна сметка ще доведе до инфлация. Във Великобритания Ричард Мърфи, съветник на Джереми Корбин, вероятно и следващ лидер на лейбъристите смята, че количествената програма е милостиня за банките и тези средства трябва да бъдат отклонени за финансиране на инфраструктурни проекти. Според него централните банки трябва да бъдат подведени под демократичен контрол.

Централните банки са взели лъвския пай от ръководенето на световната икономика през финансовата криза. Навсякъде пазарите зависят от тях повече от когато и да било. Ако се провалят, те ще бъдат изправени пред огромни проблеми.