Валутни вълнения - Част 3

Ако тази система, предразположена към кризи, трябваше да се справя още едно десетилетие, тя щеше да опъне нервите на всички до скъсване. За развиващите се икономики оношенията с Америка станаха неуравновесени.Конвенционалната мъдрост гласи, че възстановяване в Америка е добро за всички. Това води до повишение на световните лихвени проценти, но също и на световния износ, което в нетно изражение е от полза на нововъзникващите икономики. Едно проучване на МВФ заключва, че ръст от 1% в доходността на американските облигации, ако е задвижен от надеждите за по-добър растеж, ще доведе до повишаване на доходността на облигациите в развиващите се икономики, а последващото покачване на американския внос ще повиши индустриалното производство в нововъзникващите пазари с 2%.

Бедата е, че доходността по американските облигации често нараства по други причини, което означава, че нетният ефект може да бъде лош за развиващите се икономики. Покачването на долара беше асоциирано с проблемите на нововъзникващите пазари през 1980-85, 1995-2001, 2008-09 и 2013-15. И докато резултатът от изнасянето на финансовите условия от Америка е по-мощен от всякога, вноса й на стоки от развиващите се икономики е намалял в относително изражение. Делът на Америка от световния внос е намалял с една трета от 2000 г., до 12%. Да бъдеш в орбитата на Чичо Сам вече не е толкова благоприятно.

Америка може да установи в бъдеще, че ако продължава като преди, може да стане крайно неудобно. Една от причините е офшорната доларова банковата система и риска, че Америка може да се наложи да я спасява. Свободният евро- доларов пазар за банкиране в долари извън Америка възникна през 60-те години, за да заобиколи бюрокрацията в самата Америка. От тогава той нараства с изумителна скорост. Чуждестранните банки създават доларови депозити и кредити с един подпис: банка дава долари на чужда фирма, която ги депозира него в различна чуждестранна банка, която ги отпуска като заеми и т.н.

Евродоларовият пазар беше в основата на кризата през 2007-08. Депозиторите в долари и облигационните инвеститори в европейски банки се паникьосаха и отказаха да продължават да ги финансират. Вместо това те се насочиха към сигурността на американските облигации Лихвените проценти на междубанковия пазар в Лондон скочиха спрямо американските лихви. Федералният резерв беше принуден да осигури над 1 трилион долара ликвидност, чрез отпускане на заеми на чуждестранни банки посредством техните американски дъщерни дружества и чрез разширяване на суап линиите в приятелски централни банки (в Европа, Мексико, Бразилия, Япония Южна Корея и Сингапур), което от своя страна направи долара достъпен за техните банки. Дори ако тези суап линии не са били използвани в пълен размер, самото им съществуване успокои паниката.

Оттогава офшорната доларова система е станала още по-голяма. Сега е около половината от размера на местната банкова индустрия в Америка, в сравнение с 10% през 1970г. Офшорните доларови кредити (облигации и заеми) са нараснали през изминалото десетилетие от 28% на 54% от американския БВП и от 11% до 16% от световния БВП. Евродоларът се превръща в азиатски долар. Най-големите банки в Азия (без Япония) имат общо 1 трилион в доларови активи, често финансирани от дълг, като на видно място изпъкват китайските банки. Singapore вече има 1.2 трилиона в офшорни доларови банкови активи.

Някои смятат, че това е цикличен бум, подхранван от ниските лихвени проценти в Америка. Но това лесно може да се разглежда и като отражение на водещата роля на долара в света, където възникващите икономики стават по-големи и повече финансово зависими, което води и до увеличение на употребата на долари. Ако приемем, че връзката между офшорните доларови заеми и БВП извън Америка остане при текущата тенденция, офшорния пазар на долари може да достигне между 20 и 40 трилиона долара до 2030 година.

Междувременно връзката между Америка и офшорната система е станала по-слаба. Елитна група от банки винаги урежда доларовите разплащания помежду си с помощта на полуофициален орган в Ню Йорк, а много други банки използват техните услуги. Йерархията беше преоформена като пирамида. Но Америка наложи толкова много глоби на чуждестранни банки, че много от тях стоят вече надалеч и така пирамидата промени формата си. Горната част стана по-тясна, като почти всички сделки преминават през пет или шест световни компании, в това число JP Morgan и HSBC. Те търгуват с Америка от името на хиляди банки от целия свят. Тези големи световни банки, от своя страна намаляват преките отношения с някои клиенти - Украйна, някои африкански страни, третия етаж на китайските банки, малки фирми в Близкия Изток-тъй като разходите за тяхното наблюдение са станали икономически неизгодни. Тези клиенти започнаха да използват отдели от по-малките банки, които да действат като посредници с големите световни такива. Все повече и повече от офшорния доларов свят се опитва да избегне директен контакт с Америка, което прави средата и дъното на пирамидата по-широки.

Поуката от 2007-08 беше, че бягство към офшорния доларов свят може да съсипе цялата финансова система, включително Уолстрийт, както и че системата се нуждае от кредитор от последна инстанция.