За политиката в театъра и театъра в политиката

Този понеделник дамският дует на "Калейдоскоп"- Нора Георгиева и Ваня Минева- си говорим с Поли Трифонова, директор на видинския куклен театър. Поли е родена е на 13 декември 1955 година в село Моравка, Търговищка област. През 1991 година завършва актьорско майсторство за куклено изкуство в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" София. Има допълнителна квалификация по теория и практика на театралния мениджмънт, мениджмънт в публичните изкуства и управление на театралното производство. От 1992 година е директор на Държавен куклен театър Видин. Член е на ръководството на театралните директори в България, както и на международната организация "Изкуство за деца и млади хора". Носител е на множество награди за актьорско майсторство. Обявена е за личност на 1998 година за Видин в областта на културата, както и за личност, допринесла за развитието на Видин за 2001 година. Владее френски, руски и сръбски езици. Майка на пораснала вече дъщеря. Заклет франкофон и почитател на френския шансон.

Поли Трифонова познава много от лицата на живота. При нея нещата рядко, да не кажем почти никога, не са се случвали като подарък- за всяка победа в живота си Поли се е трудила здраво. Нашият гост е артистична, но и силна жена, която упорито остава в една професия, за която къде на шега, къде не толкова на шега, хората казват: "Цигулар къща не храни". Тя обича до безразсъдство работата си на сцената, но и години наред се справя с поддържането на баланса между тази "любов необяснима" и ежедневните грижи, които носи всеки ръководител на театър. Да го кажем така- тя си позволява от време на време да си освежи душата с участие в някои от спектаклите на трупата на видинския куклен театър, но дори и тогава не забравя, че е и негов директор. Поли познава и отговорностите на политик от средна величина- тя бе заместник областен управител на Видин, а сега е общински съветник.

Говорим си Поли Трифонова за "нещата от живота" и слушаме Жо Дасен. А в подвижните огледала на нашия радио "Калейдоскоп" се опитваме да хванем различните лица на темата за политиката в театъра и театъра в политиката. Изкушена съм да попитам дали хората приемат политиците като модел за подражание? Страдат ли от звездна болест както актьорите, така и политиците? Кога самовлюбеността нанася повече вреда- при актьорите или при политиците? А дали прекалената самонадеяност може да провали както един актьор, така и един политик? Как се зарежда човек с енергия, когато работи в един такъв труден сектор като културата?

"Когато не се влагат достатъчно усилия в една работа, то тя няма и как да се получи. Успехът зависи от това какви цели си поставяш, колко си можещ, колко си отговорен, колко си гъвкав... Всичко зависи от теб самия! А ако "заразиш" с тази идея и една общност, то значи че успехът ще зависи и от тази общност. Преди всичко обаче е компетентността. Без компетентност нищо няма да се получи."

Такава пък се получи днес в "Калейдоскоп" моментната снимка на Поли Трифонова. За хората, с които тя работи през годините и които я познават добре, нейната взискателност към всичко, с което се захваща, може понякога им идва в повече. Но това е нейният начин всяка добра идея да бъде завършена- да се гради с отговорност и любов, стъпка по стъпка, без суетня и лековерие. Дори когато човек е уморен. Дори когато е на прага на разочарованието. Дори когато животът се е подредил по начин, който не е бил очакван и предсказуем. Затваряш болката в сърцето си и продължаваш напред.
По публикацията работи: Ваня Минева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!