Фотоизложба разказва за Киево-Печорската Лавра

Фотоизложба «Киево-Печорската Лавра - светиня на Украйна» ще бъде открита в Регионалния исторически музей в Пловдив. Експозицията е организирана от Посолството на Украйна в България и  Почетното консулство на Украйна в Пловдив  и е по повод 25-та годишнина от Независимостта на Украйна. Киево-Печорската Лавра е най-големият православен манастир в Украйна, определян е като нейното истинско духовно сърце.В продължение на столетия манастирът привлича най-добрите писатели, историци и философи, той е главното средище на православното вероучение. 

 Киевско-Печерската Лавра е основана през 1051 г. в наскоро покръстената страна, тя е първата фиданка на отгледаното на собствена украинска почва християнско съзнание. Първите рисувани на тази земя икони стават образец за последващото развитие на иконопиството, а храмовете на Лаврата – образец за по-нататъшното църковно строителство в източнославянските земи.

В Лаврата се заражда летописта, положила основите на националната историческа наука, тук е основан първият лазарет, оттук води началото си първият източнославянски университет – Киево-Могилянската академия. Оттук християнското учение на монасите-мисионери се разпространява нататък на север и изток.

В продължение на столетия манастирът привлича най-добрите писатели, историци и философи, той е главното средище на православното вероучение. Създадената тук през XVII в. печатница е  между най-известните и най-продуктивните в православния свят.

Наименованието на манастира произлиза от думата “пещера”, тъй като първоначално общността, предвождана от основателите на обителта прп. Антоний и Феодосий, живее в издълбани от тях самите пещери. По-късно два подземни манастирски комплекса стават място за погребение на братството, а оттам – и на почитане на печорските светци. Към днешна дата сонма на преподобните Печорци наброява 120 светци.

Уникален е и наземният архитектурен ансамбъл на Лаврата, който включва сгради от XI–XX в. Началото му е положено от прп. Феодосий Печорски, който през 1073 г. пренася манастира на съседния хълм, където свиква Великата Църква и големия наземен манастир. Така се създават Долната лавра с пещерите и Горната лавра. В днешния си вид техните архитектурни ансамбли са се сформирали основно през XVIII в. Повечето сгради са построени, а по-ранните – украсени в стила на доминиращия тогава украински барок.

През годините на комунистическото управление украински патриоти създават музей на територията на Лаврата, който днес носи названието «Национален Киево-Печерски историческо-културен комплекс». Повечето от тях по-късно пострадват от режима, но успяват да съхранят светините и паметниците на Лаврата, а също хиляди уникални вещи от други музеи и църкви. Днес фондовете на Комплекса наброяват 70 000 експонати, сред които има уникални изделия от XI–XVIII в., в това число свързани с имената на бележити исторически личности.

Епископ Симон, живял през ХІІІ в., пише до своето духовно чадо за Киево-Печерската Лавра: “Един ден в Дома на Божията Майка е по-добър от хиляди години, изживени в други места, и в него бих искал да прекарам повече време, отколкото да живея в поселенията на грешните”. Тези жарки думи точно и пространно определят отношението на украинците към Киево-Печерската Лавра, показват нейното значение за украинския народ.