Васил Велев: Излишно напомпване на минималната заплата по-скоро вреди, отколкото помага

У нас няма проблем с политиката по доходите, смята председателят на АИКБ

публикувано на 15.05.17 в 08:13 | обновено на 15.05.17 в 14:37

Автори: Наталия Ганчовска , Марта Младенова

Снимка: БГНЕС

Интервю на Марта Младенова и Лора Търколева с Васил Велев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Репортаж на Наталия Ганчовска за предаването ''12+3''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Асоциацията на индустриалния капитал в България представи своето виждане за политиката по доходите, условията на труд и възможностите на икономическия растеж.

Над 1 милиона българи са трудово неангажирани като огромната част от тях са демотивирани да търсят професионална реализация.

Това твърдят от Асоциацията и предупреждават, че България е сред страните, където се очаква брутният вътрешен продукт на глава от населението до 2020 година да намалее с до 4%. Това каза Теодор Дечев - директор индустриални политики:

Над милион са извън работната сила и как само 100 и няколко хиляди от тях изявяват желание да работят. Някои от тях реално не могат да бъдат в работната сила, примерно пенсионери. Има една мощна прослойка от домакини, които по никакъв предлог не желаят да работят, но има и българки, които работят, а мъжете им чакат на своите съпруги. Това особено го има в сферата на миграцията.

В коментар по темата в ефира на "Хоризонт" председателят на АИКБ Васил Велев подчерта, че спрямо средната работна заплата размерът на минималната работна заплата у нас и сега е висок, като предупреди, че "напомпването" на минималната работна заплата е излишно. Според Велев тя расте по-бързо от възможностите на икономиката, а управляващите "пришпорват" ръста ѝ в средносрочната програма, където е заложено всяка година минималната заплата да расте с по 50 лева годишно:

У нас няма проблем с политиката по доходите. Средната работна заплата в страната е нараснала 2,5 пъти за последните 10 години. При реално ниска производителност на труда – най-ниска – едва 15 процента от средната за ЕС, средната ни работна заплата е 21 процента от средната за ЕС – тоест виждаме, че компенсацията всъщност върви над ръста на производителността – това е и във времето, това е и в пространството – спрямо останалите страни от ЕС.

Всъщност ние имаме петата най-висока МРЗ в ЕС приравнена към един и същи Брутен вътрешен продукт на глава от населението. И всъщност такъв проблем няма, обратното – това излишно напомпване на МРЗ по-скоро вреди, отколкото помага. За 4 години тя ще нарасне с 50 процента.

Тя вече е на едно много високо ниво спрямо средната, с която задължително и основно трябва да се съизмерва. При нас минималната работна заплата е над 50 процента от средната, при такова съотношение с ЕС процента.

Няма проблем с политиката по доходите – доходите са най-ниски, но те са най-ниски, защото производителността е най-ниска, обобщи още веднъж тезата си Васил Велев. Той каза още, че работодателите настояват за по-сериозно повишаване на пенсионната възраст и за мерки за справяне с липсата на квалифицирани кадри.

Цялото интервю с председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България можете да чуете от звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

АИКБ представя днес своето виждане за политиката по доходите и условията на труд

Васил Велев: Излишно напомпване на минималната заплата по-скоро вреди, отколкото помага

У нас няма проблем с политиката по доходите, смята председателят на АИКБ

"Възраждане" с убедетелна победа в Регенсбург, втори там са "Величие"

В Стара Загора отстраниха член на СИК поради несъвместимост

ЦИК ще провери всички кандидати дали отговарят на условията

Нина Суомалайнен: Властите в България да работят по-активно за отстраняване на купения вот

В 176 от 269 секции в Ловешка област ще се гласува машинно

Българско Национално Радио

СЪВЕТ ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ