Фънк или за реда и чистотата. И свободата

Групата „Слай енд дъ Фемили Стоун” е сред основоположниците на стила фънк.
Снимка: Архив

В американската музика някъде в началото на нейната пъстра история се е настанил странен и неразбираем за мнозина термин: блу ноут (blue note). При изпълняване на различни мелодии „блу ноут” е онова, което е т.н. „суинг”, по отношение на ритмиката. Блу ноут е маниер на пеене (свирене) „между тоновете”. Недоброжелателите го окачествяват като неспособност да се интонира точно; положително настроените пък разбират, че това е по-скоро естествен инстинкт, стремеж към освободеност. А и дава несравнимо повече изразителни възможности, особено при импровизацията, която сама по себе си носи чувството за свобода…  

„Ритъмът е ред във времето” е казал Мъдрецът. Суингът донякъде се отделя от тази добре намерена формула, въпреки че суингът също има свой порядък. Суингът като чувство се припокрива и с отношението към света. Носи същата, позната от сините, тъжни, блу ноти (blue notes), свободолюбивост. Води към достигане на други нива, надълбоко, под повърхността, но отправя поглед и нагоре, към другата безкрайност. От позицията на пуриста и двете явления blue note и swing са неясни, нечисти, нямат точна научна (!) дефиниция и най-вече: няма как да бъдат прецизно обозначени и изписани. И внасят (известно) разклащане в класическия звуково-ритмичен ред. Дори и в относителната „класическа” позволеност при свободата на изпълнение с маниер „рубато”. Какво да се прави: относно „блу ноут” и „суинг” нотното писмо и музикална литература дават само принципна насока в начина на изпълнение, подвластно преди всичко на чувството, желанието, състоянието, усета на изпълнителя.                                                       

При разнообразните проявления на джаза в столетното му съществуване определенията за jazz не са еднозначни и точни, а примерите за него са тъй разнообразни, че е логично да се появи въпросът: как е възможно толкова различни музикални и звукови проявления да носят едно и също име - jazz? На този фон, някъде около 60-те години на XX век, се появи стилово музикално течение, което носи у себе си всички споменати елементи, в съчетание с възникналата исторически по-рано музика, с название Rhythm and Blues (наречена първоначално „расова музика”, определена малко по-късно като „рок енд рол”). Получилата се почти невъзможна за обяснение и разказ шарена палитра се концентрира в изкуство, музикално явление, обозначено с една дума. Твърди се, че неин етимологичен първообраз е африканско понятие за неприятен аромат, за нещо нечисто. Тук пуристите (вече и по правило, by default) нямат думата. Някак по-добре е и за тях, разбирате, нали. Иначе, това явление е дълбоко, силно, чувствено, неземно. Понякога неповторимо.                                                                                                                                                                                                          Funk.                                                                                                                

P.S.
В своята енциклопедия „Изборът на Рупи” Йордан Рупчев находчиво припомня, че сред значенията на funk са и следните понятия: паника, секси, чувствено, емоционално. И добавя, че „през 70-те с фънк се обозначава поредното звено от развитието на черната популярна музика… с танцов, чувствен характер. Фънкът има сложна полиметрична структура, като първостепенно значение има ритъмът”. Обичайно е участието на секция от духови инструменти с ефектни, синкопирани, изпълнени с акценти (виртуозни понякога) партии. Бас китарата има водеща роля с изпълняване на сложни мелодични, ритмични (хармонични) фигури и със специфичен маниер на звукоизвличане - т.н. finger slap. Сред основоположниците на стила фънк е групата „Слай енд дъ Фемили Стоун”, както и нейният бас китарист Лари Греъм, с когото пряко свързваме споменатия „finger slap” похват на тоноизвличане. Затова големият пианист и музикант Хърби Хенкок направи поклон към тях, включвайки в албума си Headhunters ефектната своя композиция Sly, посветена на Sly & The Family Stone.

Copyright 2013

четвъртък, 9 май от 23.00 часа                

По публикацията работи: Кристиян Бояджиев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилеа, опера в четири действия

Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..

публикувано на 19.12.24 в 13:25

"Сицилианска вечерня", опера в пет действия от Джузепе Верди

Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..

публикувано на 05.07.24 в 10:20
Антон Раф в ролята на Идоменей

"Идоменей", опера в три действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..

публикувано на 28.06.24 в 07:50

"Кавалерът на розата", комична опера в три действия от Рихард Щраус

Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..

публикувано на 14.06.24 в 09:22
Декори от Първо действие на операта „Хованщина”, Москва, 1897 г.

"Хованщина", народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски

Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..

публикувано на 24.05.24 в 17:39

"Княз Игор", опера в 4 действия и пролог от Александър Бородин

Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..

публикувано на 17.05.24 в 08:50
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15