Китарата

Снимка: Архив
Днес, през двайсет и първото столетие е обичайно, сякаш е правило публиката да се опиянява от музикално изпълнителско майсторство, както и от безбройни съвременни електро-и-акустични китарни измерения, дошли благодарение на изкусни майстори-производители. Все още имат магически ореол имената: Gibson, Les Paul, Fender, Telecaster, Stratocaster, Rickenbacker, PRS, Martin, Gretsch, Music Man, Epiphone, Ovation, Olson, Ibanez, Taylor, Guild, Höfner, Dobro и прочее Vallеy Arts китари...
Хиляди са тези, които продължават и опитват да бъдат последователи на Hendrix, McLaughlin, Page, Henderson, Morse, Vai, Lukather, Metheny, Graydon, Carlton, Di Meola, Ritenour, Benson, Pass, Montgomery, Coryell, Byrd, Walker, King и Waters… 
А знае ли някой, че в първите четири десетилетия на миналия век блусът, регтаймът, джазът, расовата музика (преименована през 1949 г. на „ритъм & блус” и на „рок & рол” няколко години по-късно) са били заклеймени като пролетарско изкуство, че много от американците (и повечето афроамериканци) са отричали тази музика, а заедно с нея и „представящия низшите слоеве инструменти - китарата”? Така е било според нравите и традиционното разбиране за Света в недалечно време. Наистина, всичко това не е за вярване, но големият музикален специалист и изследовател Волфганг Занднер е достатъчно убедителен, разказвайки действителен случай с определяния за „един от бащите на блуса” W. C. Handy: когато младият Хенди си купил китара, баща му се развикал: „Китара! Играчка  на дявола! Махай я ти казвам! Хвърли я от ръцете си! Какво те накара да донесеш този грешен предмет в нашия християнски дом? Върни го там, откъдето си го взел!..” (W. Zandner, Aspekte Zur Geschichte, Asthetik, Produktion, прев. Г. Бъчваров, 1982 г.)
Може ли някой да си представи музиката днес без този великолепен инструмент, без това преносимо шест струнно „пиано”, което може да бъде винаги с теб, докато не се превърне в неделима твоя част. Китарата. Благословен е този, който я е сътворил.

четвъртък, 6 юни от 23.00 часа    
По публикацията работи: Кристиян Бояджиев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилеа, опера в четири действия

Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..

публикувано на 19.12.24 в 13:25

"Сицилианска вечерня", опера в пет действия от Джузепе Верди

Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..

публикувано на 05.07.24 в 10:20
Антон Раф в ролята на Идоменей

"Идоменей", опера в три действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..

публикувано на 28.06.24 в 07:50

"Кавалерът на розата", комична опера в три действия от Рихард Щраус

Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..

публикувано на 14.06.24 в 09:22
Декори от Първо действие на операта „Хованщина”, Москва, 1897 г.

"Хованщина", народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски

Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..

публикувано на 24.05.24 в 17:39

"Княз Игор", опера в 4 действия и пролог от Александър Бородин

Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..

публикувано на 17.05.24 в 08:50
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15