"Алфа Рисърч": 21,9% за ГЕРБ срещу 17,4% за БСП

Малко преди старта на предизборната кампания електоралната битка между двете основни политически сили остава в полза на доскорошните управляващи – 21,9% ГЕРБ срещу 17,4% БСП. Това сочи регулярното тримесечно проучване на агенция "Алфа Рисърч" и регистрира следните основни тенденции в общественото мнение в края на месец март:

55% от анкетираните одобряват изцяло "гласа на улицата", 38% - частично. 36% декларират готовност да излязат на протест. Внушително мнозинство от 92% застава зад искания с икономическа насоченост. Много по-нисък (20%) е делът на онези, които подкрепят разнопосочните политически искания.

Усилията на президента по съставянето на служебното правителство и нормализирането на ситуацията се оценяват позитивно. Към момента Росен Плевнелиев е най-одобряваният български политик (32% положителни оценки срещу едва 19% отрицателни), запазвайки позициите си отпреди политическата криза. Разпуснатото 41-во Народно събрание си отива с 9% одобрение и 60% неодобрение за цялостната си дейност. Служебният министър-председател Марин Райков е слабо познат.

Ако изборите бяха днес, при около 55-57% избирателна активност (3,5 милиона гласували) ГЕРБ би могъл да достигне около 35-38% от действителните гласове, БСП – около 30%, "Атака" и ДПС по около 10%, а Движение "България на гражданите" – 4-5%.

Спрямо януарското проучване на "Алфа Рисърч", ГЕРБ увеличава преднината си от 2% на 4,5%. Най-силен ръст бележи "Атака" – от 1,9% на 5,5%. ДПС запазва в общи линии позициите си (4,8%). Тенденцията обаче е на спад в подкрепата му спрямо парламентарните избори през 2009-а г. ПП "Движение България на гражданите" също губи привърженици (от 5,6% на 3,9%), но има сериозни шансове да бъде петата партия в 42-рото Народно събрание. Две политически сили – ДСБ-"Единство" (1,8%) и НФСБ (1,6%) на създателя на СКАТ В. Симеонов - са с най-голям потенциал да атакуват 4-процентовата бариера, особено при по-ниска избирателна активност. Хипотетична партия на всички протестиращи събира 14% желание за подкрепа, но тези гласове не са консолидирани и не се насочват към определен политически субект. 28% все още не са решили дали и за кого да гласуват, а това може да предизвика редица изненади по време на кампанията.

От това дали и други политически сили ще преминат бариерата и съответно какъв ще бъде "бонусът" от преразпределението на гласовете на останалите под чертата партии, ще зависи каква коалиция ще се формира и доколко устойчиво би било следващото управление и парламент. За разлика от предишни избори обаче, когато имаше вълна на надежда към новите партии и кампанията не беше от водещо значение, сега точно тя ще е определяща както за позициите на големите, така и на по-малките политически сили, посочват от агенцията за маркетингови и социални проучвания "Алфа рисърч".