Новата бюджетна рамка на ЕС и европейските политически уроци за България

Снимка: Архив
От 1 юли и Хърватия е част от Европейската общност.     

 

Европейският парламент одобри бюджета на ЕС за периода 2014-2020 година, договорен след дълги преговори и направени компромиси от европейските правителства, Европарламента и Комисията. Евродепутатите подкрепиха гъвкавостта в прехвърляне на плащанията, клауза за ревизия, затваряне на пропастта в плащанията от 2013 година, още един милиард за най-нуждаещите се. Най-новият български евродепутат доц. Маруся Любчева подчерта, че това е нов модел на многогодишната финансова рамка.

Тази седмица  Европарламентът отново осъди проявите на ксенофобия и антиевропейско поведение. Свален бе имунитетът на френски евродепутат. В дневния ред на заседанието в Страсбург влезе и дебатът за обстановката в България. Евродепутатите Маруся Любчева и Слави Бинев очертаха политическите изводи от дебата. България ще продължи да бъде обект на наблюдение и контрол; ЕК като пазител на договора ще продължи да следи много внимателно ситуацията, както в България, така и в Унгария и Гърция. Според анализаторите българската  националистическа партия "Атака" е загубила възможността да води диалог с Европа.

Изводите на евродепутатите Маруся Любчева и Слави Бинев от дебата за обстановката в България можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Росинка Проданова и Радослава Златкова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42
Гроба на Змей Горянин в двора на манастир „Седемте престола“ в Стара планина, близо до Своге.

Змей Горянин – забравеният и забранен писател и публицист

Змей Горянин, псевдоним на писателя Светозар Акендиев Димитров, е име в българската културна история, дълго време премълчавано и дори забранявано. Причината е ясна – осъден на една година затвор от Народния съд, произведенията му са включени в списъка на забранените книги, дейността му е порицавана и наблюдавана. А всъщност провинението му е..

публикувано на 28.05.20 в 09:15

Волжка България – средновековната врата между Изтока и Запада

След разпада на Стара Велика България на Кубрат неговият втори син Котраг поема на север начело на прабългарското племе котраги. Установява се по поречието на Средна Волга и към 660 г. основава Волжка България. Следи от нейната история днес грижливо се пазят и изучават в Българския историко-архитектурен музей-резерват в Татарстан...

обновено на 21.05.20 в 13:50

„Кошерът“ – документално есе от Огнян Логофетов

Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село.  През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби, заедно се раждат и заедно си отиват от света. Заедно гледат и пчели. Трябва да си много внимателен с..

публикувано на 01.05.20 в 17:39