Георги Константинов: Все по-малко стават читателите на поезия, но затова пък все по-верни

Защото днешният ни гост е сред най-популярните съвременни български поети.

Той е Георги Константинов.
Роден е в Плевен през 1943 година.
Работил е като журналист в телевизията и във вестниците “Пулс” и “Народна младеж”. Трийсетгодишен става главен редактор на сп. “Родна реч”. През 1983 г. оглавява списание “Пламък”. През 90-те години на миналия век е бил народен представител във Великото Народно събрание и зам.министър на културата. Автор е на е десетки книги, превеждан е на много езици, носител е на редица литературни награди. Член на българския ПЕН-център от 1996 г. и негов председател от 2000 до 2014 г. Участвал е в международни поетически форуми…

По негови стихове са композирани и изпети повече от 200 песни. (По негови творби е писана и симфонична музика.) Сред по-известните са “Обичам те дотук” и “Гара Разделна” от репертоара на ФСБ, ”Миг като вечност” (изп. Тодор Върбанов), “Предутрин” (изп. Васил Найденов), “Древноримски гадател” и „Песен за истината“ (изп. „Атлас“) и много други.

Да оставим той самият да говори – за своя живот и творчество.

А вие дано бъдете провокирани отново да отворите неговите книги.

Чуйте радиосрещата с Георги Константинов сега, а песните по негови стихотворения – по Радио София и другите програми на БНР.

Г. Константинов пред радиослушателите:

• Някои от постмодернисти или както искате ги наречете,  искат да скрият мислите си зад амалгама от думи, а има и такива, които зад думи скриват липсата си на мисли. И това е доста неприятно - за поезията…
• Все по-малко (о)стават читателите на поезия, но затова пък все по-верни.
• Човек като навлиза в други сезони на живота сатирата става като че задължителна…
• Кое може да те провокира (да пишеш)? - Несъответствията. Несъответствията между имащи и нямащи хора, между страдащи и много усмихнати… На всичко това съм реагирал със сатирични стихотворения, но и с есеистика – двете части на „Човек за споделяне“ най си ги харесвам от книгите ми в проза (освен детската "Туфо, рижият пират"), защото там съм разкрил себе си…