Страданието да си различен

Драматизация, режисура и изпълнение: Веселин Мезеклиев.
Композитор: Георги Попов.
„Холстомер – историята на един кон“ е проект на Веселин Мезеклиев – специфичен, интересен и дълбок актьор. Не че е на много години, но според мен с годините става все по-добър. Трябва да има причина да избере тъкмо „Холстомер“, тъкмо Лев Толстой. Кой днес, в ерата на забавленията, посяга към такива работи! Не е ли като да си малко луд и да си търсиш белята… Питам го. Той ми отговаря. И така… „Холстомер“, защото:
- Текстът е писан преди 130 години, но звучи абсолютно съвременно, все едно, че е писан днес. Кон, потомък на благородни коне, по някаква неволна игра на гените, се ражда пъстър. Пъстрият кон обаче не се цени. Пъстрият кон е различният кон.
- Добрите коне са плод на селекция по отношение на техните качества. И тук имаме кон, потомък само на хубави коне, наследил най-добрите им качества. И какво от това, след като е пъстър? Какво като е уникален? Той е унижаван, бит и кастриран.
- Темата на „Холстомер – историята на един кон“ е темата за кастрацията, за унищожаването на благородното и възвишеното. Нищо не се е променило от написването на повестта до днес. И сега личността се претопява, за да изчезне като се превърне в обикновен потребител.
- Претопява се всичко. Претопява се и смисълът на изкуството. Става лесно – рамкира се, като целия живот, в екрана на телевизора. Олекотява се. И изкуството, вместо да издига човешкия дух, го превръща в реклама, сериал, глупотевина.
- Е, и? Какво да правим в тази схема? Защо въобще да го правим?
- Защото смисълът не е напълно изчезнал. И защото все още имаме правото да избираме.
- Изберете „Холстомер – историята на един кон“. Силен, наситено драматичен текст в прекрасното изпълнение на Веселин Мезеклиев. Нещо обратно на забавлението. Радиопостановка, която ни напомня за истинското предназначение на изкуството.
Приятно слушане!

3 април, от 16 часа