Яворов и Народният театър

БНР Новини
Яворов с трупата на Народния театър през 1910 година

През 1908 година Пенчо Славейков става директор на Народния театър и привлича Яворов за артистичен секретар. Поетът Яворов навлиза в колективното изкуство Театър, където през последните шест години от живота си оставя ярките си следи. Идеята за Яворов - поетът, самотникът, замисленият, лиричният и т.н., се оказва в голяма степен митология. От 1908 до 1914 година, когато умира, Яворов изгражда лицето на Народния театър, превръща го в будителско средище. Пише статии, театрална критика, превежда и редактира пиеси, ограмотява актьорите като ги учи на правоговор и се бори за чист и красив български език, води протоколите на Артистическия комитет на театъра и написва двата си драматургични шедьовъра - "В полите на Витоша" и "Когато гръм удари". Проявява се и като режисьор, има шест постановки, три от които по текстове на Петко Тодоров.
Освен поет, Яворов е и изключителна театрална фигура. Освен блестящ творец, той е и добър администратор. Още тогава се справя с днешния болезнен въпрос - трябва ли приходите да определят театралния репертоар, което без съмнение обрича театъра на лоша естетика, или театърът е мисия, чисто изкуство. Яворов е дал отговора преди повече от век: "Не може да няма спектакли, които да спасят положението на касата, но именно това ще позволи поставянето на други пиеси, които са достойни за облика на един Народен театър". Така че Яворов оборва и друг мит, че големият творец не може да бъде добър балансьор, добър администратор.
Днес ви предлагаме да чуете запис на постановката на Народния театър "Когато гръм удари" от Пейо Яворов с участието на Славка Славова, Андрей Чапразов, Белла Цонева, Юри Яковлев и Продан Нончев. Във време, когато българската драматургия няма стабилни основи и добри традиции, Яворов космополитно поставя човека в центъра на пиесата си. Той преодолява следосвобожденското писане и откъсва индивида от общото, за да го постави на авансцената в светлината на прожектора. Какво иска отделният човек, какви са стойностите му и моралните му идеи, как се чувства в света, който се опитва да му налага собствените си норми?
Безспорно Яворов е модернист и велика културна фигура - не само българска, не само европейска, ами световена. Пейо Крачалов заслужава дълбок поклон и благодарност. Особено в навечерието на 24 май. Не е за вярване колко кратко и драматично е живял, а колко много работа е свършил. Също не е за вярване, че паметникът му в двора на къщата му пустее, че се намира в центъра на София, откъдето всеки ден преминават много хора. Не е за вярване, че къщата му се препродава и препродава и че запустява и запустява, и сякаш се руши както се руши идеята за чистото изкуство и се все повече се превръща в битпазар и забрава.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Самотата има различни лица

Ревността може да се предава и по факс. Да влиза в него както хартията, да излиза от там и да разяжда сърцето, душата, главата. Поне в пиесата на Естер Вилар. Авторката е родена през 1935 година в Буенос Айрес, Аржентина. Завършва медицина и работи като лекарка, но след време изцяло се посвещава на писателската си дейност. Автор е на много книги, които се..

публикувано на 07.06.20 в 09:15

„Кошерът“ – документално есе от Огнян Логофетов

Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село.  През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби, заедно се раждат и заедно си отиват от света. Заедно гледат и пчели. Трябва да си много внимателен с..

публикувано на 01.05.20 в 17:39
Валентин Ганев, Силвия Лулчева, Михаил Михайлов, Пламен Пеев и Христо Симеонов - Риндо (от ляво надясно)

Световноизвестната пиеса „Звезда без име“ от Михаил Себастиан през погледа на Радиотеатъра

Радиотеатърът с удоволствие ви представя премиерата на „Звезда без име“ от Михаил Себастиан. Всички участници в радиопроекта работиха с истинска творческа радост и вдъхновение. Представям ви екипа: Превод: Огнян Стамболиев. Адаптация: Яна Добрева. Участват артистите: Силвия Лулчева, Веселин Ранков, Валентин Ганев, Пламен Пеев,..

публикувано на 26.07.19 в 10:42

Тъжна сатира за новото време

Пиесата на Георги Василски „Три бири – Ново време“ е тъжна сатира за нещата и събитията, които връхлетяха България през годините на прехода. Връхлетяха, но не уплашиха – компанията, която авторът събира, коментира ставащото с насмешка, понякога с напразни надежди, друг път с ентусиазирани пророчества. Както може да се очаква, от копнежите и бляновете на..

публикувано на 05.07.19 в 10:06

Страдание и надмогване в „Запазена марка“ на радиотеатъра

В седмицата ( 17 - 21 декември ), в която най-силно очакваме коледните празници, започва и тази серия на рубриката „Запазена марка“, която ще звучи всяка делнична нощ от 2 часа през нощта . Общото в петте подбрани произведения този път ще са вярата и надмогването. Но не църковната вяра, дори и не и религиозната вяра в нейния каноничен облик, а вярата,..

публикувано на 16.12.18 в 09:35

Игра на Кредит

На 16 декември 2018 г. от 16 часа предстои да чуете премиерата на радиопиесата „Кредитът“ от каталонския драматург Жорди Галсеран. Галсеран е най-поставяният чужд автор в българските театри през последните няколко години, а предстоящата радиопиеса е първият път, в който негово произведение ще звучи в ефира у нас. Интересът към този автор далеч не е..

публикувано на 14.12.18 в 10:17

Руска седмица на шедьоври в Запазена марка Радиотеатър

През декември отново ще можете да проследите нощната театрална програма на БНР - всеки делничен ден, 30 минути след полунощ, включваща преимуществено класически произведения и, по класически начин, неостаряващи постановки. В понеделник (3 декември) , от 0.30 часа , е „Дамата с кученцето“, една прекрасна и много стара постановка с актьорските гласове..

обновено на 05.12.18 в 12:13