Истината за въгледобива у нас – или колко черен е кюмюрът

4
Снимка: Кети Тренчева

Заплати от 300-400 лева заради санкции от неизпълнен план и неполучени седем месеца ваучери взривиха търпението на миньорите от рудник "Бабино", които за три денонощия приковаха медийното, обществено и най-накрая политическо внимание към отдавна предизвестената съдба на въгледобива у нас. И сякаш този натрупан гняв отвори кутията на Пандора, от която излязоха потресаващи изповеди и разкази за това, на което е заприличало работното им битие. 

В мината в  Бобов дол сградите и хората удивително си приличат – амортизирани, мрачни, рушащи се, покрити с въглищна пепел, навъсени, стиснали живота между устните си, защото нямат зъби. Високата седеметажна постройка на централното управление, която всички наричат "Белия дом", навява тъжни спомени за времената на социалистическата тежка промишленост. Външно нищо не се е променило за четвърт век. Като погледнеш отвътре обаче, всичко е проядено от ръжда, изтърбушено, плячкосано като при нашествие над чужда земя.

Работещите в мината около 1700 души и друг път не са получавали заплати, и друг път са ги лъгали, и друг път са ги заплашвали да си траят, защото ще се разделят с работата си. Защо изригнаха точно сега, искайки мизерните си заплати, които поставят циничен знак за равенство с ежедневния риск за живота им там, на 500 метра под земята? Или много им се е насъбрало, или имаше и друго – отчаянието на човек, който усеща, че губи своето утре:

Тази тактика на ръководството продължи да опипва тъмното дъно на галериите и по време на протеста. Но удари на кюмюр. Никой не им повярва. Нито, че собственикът е оттеглил уведомлението за практическата ликвидация на рудника, нито, че до часове ще им преведат парите. Единственият бонус на 120-те миньори, които бяха готови да се погребат живи, но не и да отстъпят от примитивните си искания, беше седемчасовата компания на омбудсмана Мая Манолова, която, за да потуши готовия да изригне вулкан на недоволството, договори плащане на остатъка от августовската заплата още същата вечер. Кеш, тъй като нямаше  време за бавене. Там долу под земята в риск беше и нейният живот. Гледката беше унизителна – излизащите изнемощели от престоя и липсата на чист въздух мъже и момчета, казвайки си някакъв работен номер като затворници, бяха пускани един по един в голямата зала, от която излизаха с мизерните от пет до седем банкноти от по 50 лева. Пари, вероятно предварително похарчени.   

Николай от Бобов дол е само на 22. Блед, слаб, изпит от работа и болка, а толкова красиво момче. През стиснати зъби каза "Махам се от тук. Махам се от България. Тази нощ погребах мечтите си".

Колко време ще трае вярата, че нещата могат да добият благоприятен за миньорите и предприятието обрат? Моята прогноза е твърде краткосрочна. Смятам, че и миньорите не се заблуждават, че собственикът изведнъж ще започне да инвестира в нещо, което по-скоро гълта пари, отколкото да дава, нито че държавата, видиш ли, ей сега ще разследва има ли, няма ли концесия, защо не е плащана, и какво се е или не се е случвало в мината за тези седем или повече години, откакто тук се споменава името на Христо Ковачки.  

Другото, което се е случвало обаче години наред и за което миньорите едва сега проговориха открито, набрали последна смелост преди потапянето на кораба, е стряскащо. И доказващо, че не само Темида е сляпа. Освен физическите заплахи, които често са били привеждани в действие, системно се е случвало и това:

От вчера миньорите влизат в рудник "Бабино" уж в нормален работен режим. Производство няма. По споразумението уж трябва да подготвят трети участък за започване на въгледобив. Ама питайте ги колко вярват в това? Ако затишието издържи, то ще е до седми ноември. След това  1700 души челно ще се сблъскат с желязната логика на бизнеса – губя–закривам.

Коментарът със звукова картина на кореспондента на БНР в Благоевград Кети Тренчева, излъчен по Програма "Христо Ботев", можете да чуете от звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42
Гроба на Змей Горянин в двора на манастир „Седемте престола“ в Стара планина, близо до Своге.

Змей Горянин – забравеният и забранен писател и публицист

Змей Горянин, псевдоним на писателя Светозар Акендиев Димитров, е име в българската културна история, дълго време премълчавано и дори забранявано. Причината е ясна – осъден на една година затвор от Народния съд, произведенията му са включени в списъка на забранените книги, дейността му е порицавана и наблюдавана. А всъщност провинението му е..

публикувано на 28.05.20 в 09:15

Волжка България – средновековната врата между Изтока и Запада

След разпада на Стара Велика България на Кубрат неговият втори син Котраг поема на север начело на прабългарското племе котраги. Установява се по поречието на Средна Волга и към 660 г. основава Волжка България. Следи от нейната история днес грижливо се пазят и изучават в Българския историко-архитектурен музей-резерват в Татарстан...

обновено на 21.05.20 в 13:50

„Кошерът“ – документално есе от Огнян Логофетов

Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село.  През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби, заедно се раждат и заедно си отиват от света. Заедно гледат и пчели. Трябва да си много внимателен с..

публикувано на 01.05.20 в 17:39