Бенко е мургав работник. Мисли себе си за част от общността на кардарашите, макар и като „черен ескимос“. Симона е изследовател, пише докторат за кардарашите. Историята е любовна. И криминална. Но никоя от разказаните истории не тръгва, и най-важно, не завършва с клише.
Боян Папазов успява да изгради текст, който изравнява плановете на възприятие в идентичността между „несъвместимите“ етноси. Тук културната и етническа принадлежност не носи след себе си стереотипизации.
Вярата в действителноста на пиесата идва не само от историята и нейното, понякога неочаквано, развитие, а по-важно – от езика. Същият този език, който в диалектността си звучи „жив“, а не взет от текст и прочетен пред микрофон. Всъщност езикът на „Демон за продан“ е изпитание към традициите на дикторското говорене и „книжовно“ слушане в радиото.
Интересна е и самата продукция на „Демон за продан“. Режисьор е Самюел Финци, който пътува от Берлин, за да вземе участие в пиесата. Други режисьори пък влизат в кожата на актьори – Александър Морфов, Крикор Азарян. Участват още Ицко Финци, Йосиф Шамли, Ирини Жамбонас, Светлана Янчева, Илиана Дойчинова, Стефка Янорова, а в някои от най-запомнящите се епизоди ще чуете и гласа на колегата ни Валери Леков. Всички те, с помощта на акустичната среда, звуковия дизайн и музиката, писана за постановката от Антони Дончев, изграждат света на „Демон за продан“.
Ревността може да се предава и по факс. Да влиза в него както хартията, да излиза от там и да разяжда сърцето, душата, главата. Поне в пиесата на Естер Вилар. Авторката е родена през 1935 година в Буенос Айрес, Аржентина. Завършва медицина и работи като лекарка, но след време изцяло се посвещава на писателската си дейност. Автор е на много книги, които се..
Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село. През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби, заедно се раждат и заедно си отиват от света. Заедно гледат и пчели. Трябва да си много внимателен с..
Радиотеатърът с удоволствие ви представя премиерата на „Звезда без име“ от Михаил Себастиан. Всички участници в радиопроекта работиха с истинска творческа радост и вдъхновение. Представям ви екипа: Превод: Огнян Стамболиев. Адаптация: Яна Добрева. Участват артистите: Силвия Лулчева, Веселин Ранков, Валентин Ганев, Пламен Пеев,..
Пиесата на Георги Василски „Три бири – Ново време“ е тъжна сатира за нещата и събитията, които връхлетяха България през годините на прехода. Връхлетяха, но не уплашиха – компанията, която авторът събира, коментира ставащото с насмешка, понякога с напразни надежди, друг път с ентусиазирани пророчества. Както може да се очаква, от копнежите и бляновете на..
В седмицата ( 17 - 21 декември ), в която най-силно очакваме коледните празници, започва и тази серия на рубриката „Запазена марка“, която ще звучи всяка делнична нощ от 2 часа през нощта . Общото в петте подбрани произведения този път ще са вярата и надмогването. Но не църковната вяра, дори и не и религиозната вяра в нейния каноничен облик, а вярата,..
На 16 декември 2018 г. от 16 часа предстои да чуете премиерата на радиопиесата „Кредитът“ от каталонския драматург Жорди Галсеран. Галсеран е най-поставяният чужд автор в българските театри през последните няколко години, а предстоящата радиопиеса е първият път, в който негово произведение ще звучи в ефира у нас. Интересът към този автор далеч не е..
През декември отново ще можете да проследите нощната театрална програма на БНР - всеки делничен ден, 30 минути след полунощ, включваща преимуществено класически произведения и, по класически начин, неостаряващи постановки. В понеделник (3 декември) , от 0.30 часа , е „Дамата с кученцето“, една прекрасна и много стара постановка с актьорските гласове..