„Обичайте музиката, бъдете добри! Музиката облагородява, дава сили на човека!“ – с тази заръка го помнят многобройните му студенти в Националната музикална академия! Борис Хинчев – един от най-талантливите и най-продуктивни диригенти и с най-големи заслуги за развитието на оперно-изпълнителското ни изкуство. Един живот отдаден на дирижирането и преподаването!
Диригентският му път тръгва от Русенската опера (1957 - 1963) с „Трубадур” на Верди, по-късно е поканен в Софийската опера. Специализира в Италия (Миланската скала, 1960-61) при световните легенди в оперното дирижиране тогава – Джанандреа Гавацени и Антонио Вото. По-късно споделя: „Гавацени ме покани да бъда негов асистент още през 1961 година, но тогава тук се провеждаха прегледи на българските опери. От Русе постоянно ми се обаждаха да се върна – тогава дирижирах „Повест за истинския човек” от Прокофиев и „Момичето от Запад” на Пучини. Върнах се и тук родолюбивите ми чувства надделяха”. От 1963 г. Борис Хинчев започва педагогическата си дейност в музикалната академия
Отдава живота си на операта неслучайно – продължава семейната традиция, негов баща е известния тенор на Софийската опера Георги Хинчев. Синът завършва Софийското музикално училище със специалност пиано и му предсказват бляскава клавирна кариера. В Музикалната академия обаче се насочва към дирижиране и композиция. Ученик е на проф. Панка Пелишек по пиано, на Веселин Стоянов по композиция и проф. Влади Симеонов по дирижиране.
Самият той в интервю от 2004 г. споделя: „Винаги съм се стремял да помогна на певеца. Обикновено за него трудностите са в дишането. Считам себе си за диригент, който познава психологията на певеца, винаги го следя. Щом му е трудно в даден момент, даваш по-бързо темпо, когато е разположен да направи една красива фраза, движа оркестъра според неговата емоция, гледам да го изтъкна. Най-важното за диригента е да диша да „пее” с певеца. Искам между нас да има доверие и приятелство. Това качество на диригента си е даденост, която се усъвършенства с времето, развива се с опита, с репертоара. Но трябва да го носиш, това не се учи. Колкото и странно да изглежда – диригентът акомпанира, певецът е царят. Центърът е взаимното доверие!”
Четири години по-късно, на 4 септември 2008 година напуска този свят, а колегите му от Софийската опера пишат: „Боби Хинчев беше диригентът, който „дишаше” и „пееше” с певците; музикантът, който чувстваше музиката и знаеше как да я създаде, да реализира своя „образ” за творбата. Той умееше да поведе след себе си, да помогне, да създаде атмосфера на доверие и разбирателство между всички, които си партнират на сцената. Боби Хинчев обичаше и балета. И не отстъпваше от човешкото правило, че всичко си постига с доверие и любов! Ще го запомним скато един непресъхващ извор на радост, като един истински ваятел на хармония и красота, като несравним музикант и интерпретатор.”
В оперната вечер ще чуем записи на „Любовен еликсир” от Гаетано Доницети и „Албена” на Парашкев Хаджиев.
Съдържание на операта „Любовен еликсир” от Гаетано Доницети
Съдържание на операта „Албена” на Парашкев Хаджиев
Събота, 10 ноември, от 20.00 часа
Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция. Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор) • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
Музика: Енгелберт Хумпердинк Либрето: Аделхайд Ветте по приказката на братята Якоб Лудвиг Грим и Вилхелм Карл Грим Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893 г. Действащи лица: • Петер, майстор на метли – баритон • Гертруд, негова съпруга – мецосопран • Хензел, техен син – мецосопран • Гретел, тяхна дъщеря – сопран • Вещицата – тенор или..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..