През втората половина на 18-и век един неизвестен за широката публика францискански монах на име Блазиус Клайнер написва трилогия, посветена на България. Тя не е запазена изцяло, но първата ѝ част – „История на България от 1761 година“ беше издадена наскоро..
„Вечните образи на Англия“ е сборник, в който 90 популярни личности от различни сфери, разказват за нещо типично английско, към което са особено пристрастни. Автор е американецът Бил Брайсън, известен със своите книги за история и пътешествия, който живее..
Фотожурналистът Тодор Славчев успява да документира най-значимите събития и личности през българския 20 век. Кадрите му разказват за участието на България във Втората световна война, за Цар Борис III, за 9 септември 1944 година, за Народния съд, за..
Вероятно сами сте усетили влиянието на пандемията върху страховете си. Несигурност, недоверие, неистини – всички тези думи, започващи с „не“, станаха удивително актуални през последните месеци. Страхът ни е общ, но проявленията му са различни и..
„Тази година елементът на изненада при Нобеловата награда за литература беше много голям, но за по-масовия читател. Луиз Глюк е много известно име, но сред пишещите. Този път много ясно беше награден елитарен автор, а това е важно.“ – казва професор..
Сборникът „Лицата на Друган“ събира споделените спомени, размишления и преживявания на жителите на малкото радомирско село Друган. Сборникът се появява като резултат от младежки европейски проект на фондация „Солидарност в действие“. От една страна, той е..
„Броеница. Из гънките на паметта“ – така е нарекла своята мемоарна книга професор Милена Цанева, литераторка, автор на 14 книги, дългогодишна преподавателка в Софийския университет. Едва ли има човек, който някога се е занимавал с литература и не е..
„Изкуството би трябвало да съществува в общност от творци, ние сме това, което сме, благодарение на фотографите преди нас“ – казва фотографът Пенко Скумов, един от лекторите в Първата частна академия по фотография, която се открива на 1 октомври в..
Юрваме се с Виктория Бешлийска, защото сме петимни и рачаме да говорим. Така би звучал езика ни, ако някои от думите ни не бяха остарели и не бяха напуснали полето на съвременното. В страницата си „Words do words „ Виктория Бешлийска буквално..
Въпросът „Къде са интелектуалците?“ се появява често по време на кризи. Според професор Ивайло Знеполски от поне 30 години се наблюдава ситуация, когато в трудни моменти обществото, медиите и дори самите политици се сещат за интелектуалците.