Около 8% от българите се самоопределят като жертва на лекарски грешки за последните 5 години. Едва 0,3%, обаче са потърсили отговорност. Това показват данните от изследване, представено на кръгла маса, за лекарските грешки, организирана от Международния институт по здравеопазване.
Според изследването потърпевшите лица, потърсили отговорност през последните 5 години, са между 5 и 15 хил., като между 2 и 6 хил. души са тези, които са го направили извън здравната система. Данните показват, че по-често жените смятат, че са жертва на лекарска грешка, а правата си търсят по-младите и образовани хора.
Сред потърсилите отговорност 60% от хората са го направили заради смъртен случай, обясни социологът Тихомир Безлов: "Самите грешки, като се опитваме да анализираме, около една-трета от тях, според потърпевшите, имат здравни последици за тях."
Грешките са различни, като най-често става дума за неправилно поставена диагноза. При изследването е констатирано още, че липсва съдебна статистика за медицинските инциденти. Тихомир Безлов допълни: "Става дума за около 10 осъдителни присъди годишно на национално ниво, като две-трети от тях са административни."
Повечето от анкетираните съдии и прокурори смятат, че един от основните проблеми е липсата на независимост на вещите лица. Друг проблем са незадължителните медицински застраховки. Тихомир Безлов: "Би трябвало тази застрахователна система да поеме тези отклонения и всъщност грешката на лекаря в крайна сметка да се компенсира от самата система, но това не се случва."
