Има възможности пред публичното управление, които се разкриват от българската криза, заяви в предаването "12+3" политологът проф. Тодор Танев. "Единствената възможност е неговата радикална европеизация, тъй като ... общностните политики над държавните политики намаляват относителната тежест, относителният диктат на българските политически партии. Не казвам нищо лошо срещу българските политически партии, но съм против модела на прекомерната партизация, т. е. трябва да се намери баланса между Европа и местното, представлявано от партиите", каза проф. Танев.
Орязването на разходи при провеждане на реформа е безспорно важно и неминуемо, смята той. "Задължителни са съкращенията, грешката е била натрупвана твърде дълго време и като че ли продължава да се трупа и в момента. Аз не тълкувам това, а по-скоро какво трябва да се направи оттук нататък при условие, че ножът е опрял наистина до кокала. Според мен администрацията не трябва да бъде третирана като някакъв лош ученик в началните класове от първи до четвърти, който трябва да бъде дисциплинирван и обучаван постоянно. С това няма да се постигне нищо повече. Не може служителите непрекъснато да бъдат викани на най-разнообразни тренинги от всъщност алчни частни и други такива неправителствени организации, които използват феноменални парични потоци, за да осъществяват подобни тренинги, осъществявайки в крайна сметка голяма печалба за себе си. Това няма да помогне, абсолютно не е ефективно и неефективността идва не толкова от алчността на въпросните организации, а по-скоро от стратегическия поглед за администрацията. Администрацията в ХХІ век не представлява ученик от първи до четвърти клас, не представлява лошото дете. Администрацията, вместо да бъде тренирана, трябва да й бъде дадена възможността да сътрудничи на вземането на решения, по-точно да формира, да съучаства в правенето на политики наред с политиците, наред с частниците, наред с гражданското общество. Т. е. администрацията трябва да заеме достойното си място в политически мрежи. В този момент тя ще се превърне в нещо много по-добро, ще има възможност за разслояване вътре, за висша държавна служба въвеждане в България, изобщо ще станем по-европейци, отколкото сме в момента. Т. е администрацията трябва да престане да се счита за бюрокрация. Бюрокрация е само тогава, когато ние я виждаме на чина там ... и казваме - ти си виновна за всичко. Докато е така тренирана и унижавана, тя не може да расте повече, на нея не й се дава таван", добави професорът.
В България от десетилетия има някакво разделение в науката между изследователската част (БАН) и преподавателската (университетите), посочи Танев, помолен да коментира отношението между висшето образование и науката от една страна и управленската практика от друга. "Не редно в момента Софийският университет (СУ) и въобще някои държавни университети да бъдат по какъвто и начин привързвани към БАН и съдбата на БАН, макар че има общо някакво, има връзка. Софийският университет е много-много повече свързан с УНСС, който има друга стратегия на поведение в момента, отколкото към БАН, който протестира ... Нашият протест трябва да бъде конструктивен протест, ако въобще става дума за протест. Ние трябва да предлагаме на държавата определени формули за управление на висшето образование, което по малко може би и се случва. Това е мисията на СУ, а не в предупрежденията, улицата. В същото време не е работа на правителството ... Отнемането на Ботаническата градина на следващия ден след въпросния протест на СУ е показателно за това какво представлява манталитетът на или по-точно какъв е старомоден този манталитет на управляващите, които по определение като управляващи не могат да са толкова умни, колкото един университет. Т. е. те показаха колко не са умни. Нека тази градина и жертването й да бъде по-нататък показателен пример как не трябва да се борави с университета. Това не е имот, както са имотите на БАН. Това е все едно лаборатория с нейните машини, което е съвсем друго", смята проф. Танев.
Защо Конрад Аденауер е пример за успешен стратегически лидер и автор на държавно чудо и какво представлява кооперативната игра и ще помогне ли премиерът Бойко Борисов Ботаническата гардина да остане собственост на СУ можете да чуете в звуковия файл с интервюто с проф. Тодор Танев.
