Населението на България е точно 7 милиона 364 хиляди 570 души. Това показват окончателните данни от преброяването, представени от Националния статистически институт /НСИ/. Спрямо 2001-ва година намаляваме с над половин милион, съобщи председателят на НСИ Мариана Коцева. Фактът, че на сто души, излизащи от трудоспособна възраст се падат около 70 младежи, които започват работа, е доста притеснителен, коментира Коцева.
Българската етническа група наброява 5 664 624 души, което е 84,8 процента от лицата доброволно декларирали етническото си самоопределение. Втора по численост е турската етническа група. Към тази група са се самоопределили 588 318 лица, които представляват 8,8 процента от преброеното население.
Традиционно третият по численост за България е ромският етнос. Като роми се самоопределят 325 343 души. Относителният дял от населението е 4,9 процента. Само относителният дял на ромите се е увеличил с 0,2 процентни пункта в сравнение с резултатите от 2001-ва година, посочиха от статистиката.
Многообразието и пъстротата на етническата палитра у нас идва от лица, които се самоопределят като други етнически групи, които традиционно исторически живеят на територията на България, добави Мариана Коцева.
Всеки пети човек, участвал в преброяването е с висше образование. Живеещите в градовете са по-образовани, а жените висшисти са повече от мъжете висшисти. 81 хиляди души никога не са ходили на училище. Неграмотните, които явно са посещавали учебни занятия, но без реална полза, са над 100 хиляди.
Според Антонина Желязкова, председател на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимоотношения това, което тревожи най-вече е намаляването на населението, като цяло, с почти половин милион. Но този резултат не бива да се драматизира. Всяка нация и всяка държава минава през различни циклични ситуации, в които има засилена миграция. Намаляването на населението, не по жизнени показатели, а по социални и икономически причини, би могло да се каже, че е в ръцете на политиците и на управляващите в България, коментира Желязкова. Тя твърди, че когато в страната се създаде нормална среда за съществуване, част от българските емигранти ще започнат да се завръщат и да инвестират парите си тук.
Що се отнася до етническата картина, Антонина Желязкова намира, че това не е съвсем реалната. Винаги при преброяване системата на декларативност не може да отрази абсолютно точно демографската ситуация. Една голяма част от ромите са склонни да се обявяват за турци, независимо от това дали знаят турски език или не знаят, каза още Желязкова.
Тя критикува неприемането в методиката на специфичната етническа общност от помаци в България като самостоятелна група. Желязкова смята, че между 30 и 50 хиляди от тях са се обявили или за турци, без да са такива, или са отказали да се преброят изобщо.
Намалял е и относителният дял на турците в страната. Общата миграционна тенденция обхваща и тях, дори повече отколкото българите, твърди Антонина Желязкова. Особеното при тях, според Желязкова, е че повечето са заминали не за Турция, а за страни от Западна Европа.
Сред ромите се отбелязва едно възвръщане към идентичността поради голямата грижа на ЕС за социалните, образователни и здравни нужди на тази етническа група, съобщи Антонина Желязкова.
Христо Беров, юрист, сътрудник по църковно право в Потсдамския университет в Германия и член на Виенското академично дружество коментира за "Хоризонт", че намаляващият брой на определящите се като източноправославни по вероизповедание е изключителен удар върху управлението на Българската православна църква, в лицето на висшия клир. Наистина би трябвало Светият синод сериозно да се замисли каква политика да предприеме занапред, добави Беров.
При преброяването тази година като източноправославни са се определили 76% от населението, а като мюсюлмани - 10 %, докато през 2001-ва като източноправославни са се самоопределили 82 процента от населението на България.
Още от коментарите и анализите по окончателните данни от преброяването на населението, извършено тази година, можете да чуете в звуковите файлове с репортажа на Нели Тодорова, както и с двете интервюта на Даниела Якова.
