Гюрер Айкал е един от водещите диригенти в Турция. Има солидно европейско музикално образование (Гилдхол скул - Лондон; Академия "Санта Чечилия" - Рим) и дългогодишен опит като ръководител на оркестри в Турция и Америка.
На 28 октомври той ще бъде на пулта на Радиооркестъра и въпреки че концертът е в по-малкото Първо студио на БНР, а не в голямата зала "България", която е в ремонт, програмата предизвиква голям интерес с наименованието „Непознатата класика”. Кое е непознатото в нея: много рядко изпълняваната Симфония №6 от ранните детски години на Моцарт, Симфония концертанте за 4 солиращи духови инструмента от Хайдн и Симфония нулева от Брукнер, с която дори професионалните музиканти рядко се сблъскват на сцена. Работата на Гюрер Айкал в София върви много успешно, а ето и интервюто на Ирена Гъделева с маестрото. (можете и да го чуете в звуковия файл)
Маестро, имате дългогодишни творчески връзки с България. Как се чувствате за пореден път тук?
Наистина вече не знам колко години идвам тук и не мога да преброя колко български музиканти съм канил да дойдат в Турция. Но знам, че някой ден някой ще оцени, че имаме невероятни връзки между български и турски музиканти. Тук сега съм гост, но дирижирам оркестъра на Емил Табаков, а Емил е една от личностите, която ценя много. Той е невероятен диригент, има невероятен репертоар – всичко от Малер и Брукнер, което е голяма рядкост да се види по света в момента. Г-н Табаков беше в Турция дълго време, работи с чудесния оркестър Билкент и всъщност е дирижирал всичките ни големи оркестри. Всички го харесват много. И сега той ме покани да дойда, а когато той ме кани, аз не се чувствам като гост. Аз имам възможност да работя с Радиооркестъра. Честно казано, понякога, когато диригентът е поканен, той не навлиза твърде навътре в музиката заедно с оркестрантите, защото е само гост. Аз не се чувствам гост тук. Работим истински и искам да направим хубав концерт.
В Турция сте известен и уважаван за това, че сте основател на оркестри. Как се е развивала диригентската ви кариера?
Първият оркестър основах през 1976 г. – Камерният оркестър на Анкара. Той беше много популярен. С него идвахме и в България през 1978 или 1979 г. Просъществува 20 години и имахме чудесни концерти – повече от 100 от тях в цяла Европа. После съпругата ми имаше здравословни проблеми и трябваше да заминем за Америка. Аз я загубих там, но освен това в Анкара оркестърът не продължи работата си. По-късно сформирах Държавния СО на Анталия – хубав състав в красив град. И след това основах Истанбулската филхармония Борусан, която стана много известна.
Трябва да кажа, че ако един оркестър не принадлежи на правителството,
е по-гъвкав – в намирането на музиканти няма нужда от голямата бюрокрация. И поради това предимство, оркестърът на Борусан се развива много добре. В момента вече съм негов почетен диригент – имаме правило: след 10 години диригентът задължително се сменя, защото трябва да има различни диригенти, различни гледни точки и идеи. Сега основах друг оркестър в Измир. Емил Табаков ще дойде да го дирижира – той още не знае, но аз ще го поканя. Оркестърът е много добър и е общински. Не е държавен, защото имаме по-различни правила – който не може да свири, си отива. Никой няма да ви каже: „Аз съм в този оркестър и ще остана тук, докато стана на 65."
Трябва да призная, че се възхищавам на напредъка в музикалното развитие на Турция и начините да се правят фестивали на световно ниво, за каквито ние в България само мечтаем. Като например Истанбулският музикален фестивал, в който участва Истанбулската филхармония Борусан. Как се постига това?
Повярвайте ми, който не е обвързан с държавата и правителството се справя много по-добре. В Турция хората от частния сектор започнаха да осъзнават, че изкуството е важно за страната. И помагат! А когато е така, не се сблъскваме с цялата бюрокрация. Ето, например, Борусан е частен оркестър на компанията със същото име и той не изнася концерти през лятото. Само през сезона. И по този начин музикантите не получават пари през летните месеци – само когато свирят – имат заплата.
А как се справят?
Справят се! Защото през лятото има други оркестри, фестивали и майсторски класове – отиват и свирят там. Богатите хора помагат финансово и така нашите музиканти се справят отлично.
Чуйте интервюто на Ирена Гъделева с диригента Гюрер Айкал.
