До какво водят промените в традиционните концепции на брака и семейството - това е една от темите на кръгла маса "Нормативни измерения на интимността". Д-р Стоян Ставру, преподавател но гражданско и семейно право и експерт от Фондацията за развитие на правосъдието коментира в "Преди всички", че се обсъждат евентуалните възможности на правото да реагира на тези социални явления.
Преди да бъдат отхвърлени табутата, трябва да се предложи друг смисъл, защото обикновено табутата имат смисъл, не трябва да бъдат възприемани автоматично нови тези само защото са модерни.
По отношение на хомосексуалните съжителства и партньорства не само че има практика, но и много европейски държави са ги легализирали до пълно изравняване с брака. Франция, например, е много чувствителна към всяка разлика, която се прави между традиционния брак и хомосексуалните партньорства. В скандинавските страни се позволява и осиновяване на деца от такива двойки. Социолози и психолози могат да бъдат много полезни в дебата за еднополовите партньорства. Да дадат основните критерии, защото има и аргументи против – че едно дете с двама бащи или две майки не може да се впише в социалните модели, не е еднозначно как полът ще се отрази върху поведението му.
Има ли равенство между съжителство и брак в България от гледна точка на правата – имаше опит това да бъде уредено в новия Семеен кодекс. Но парламентът реши, че фактическият брак трябва да остане единствен. Съжителството е защитено, но в разпокъсани закони и не му е признато равноправие. Този въпрос може да бъде поставен с оглед на конкретни правни последици. Традиционната концепция разглежда брака като средство за укрепване на семейството, т.е. най-малката социална клетка, в която обществото се възпроизвежда. Ще правим анализ с оглед на конкретната обстановка, в която живеем. Общественото мнение трябва да служи за ос на промените в брачното съжителство, което налага времето, каза още д-р Стоян Ставру.
Цялото интервю на Таня Величкова и Силвия Великова чуйте в звуковия файл.
