От 1 януари 2012 г. Дания пое председателството на Европейския съюз. Страната обаче не е в еврозоната и по подобие на Великобритания си е извоювала да не приема общата валута, ако сама не поиска това. В тази ситуация датското председателство ще трябва да придвижи договорения през декември фискален пакт и заложените в него мерки за спасяване на еврото и да гради консенсус как да се налага финансова дисциплина. Без да поставят под въпрос ефективността на датската дипломация, наблюдателите са единодушни, че е налице известен проблем с дефицита на авторитет. Датското председателство обаче има амбициозни намерения в тази област – това става ясно от казаното за „Събота 150” от неговия говорител и първи секретар в постоянното представителство на Дания към ЕС Пребен Ааман.
Имаме 4 приоритета за нашето председателство – да направим Европа по-отговорна, по-динамична, по-зелена и по-сигурна. Въпросът за икономическите и фискални решения се отнася до това да направим Европа по-отговорна, но е ясно, че когато става дума за реален кризисен мениджмънт на еврото и дълговата криза, това не е задача за ротационно председателство, което и да е то, независимо дали е към еврозоната или не. Еврогрупата има свой председател, Европейският съвет – също. Затова не бих казал, че ще имаме някакви особени трудности. Отдаваме голямо значение на т.нар. европейски семестър, който да гарантира, че всички страни-членки изпълняват целите си за стабилна макроикономическа политика по пакта за стабилност и растеж. Този европейски семестър ще бъде приложен за първи път по време на нашето председателство. В него са включени доста мощни инструменти за фискална дисциплина. Друг много важен въпрос е финансовата регулация и наследството, което получихме от колапса на „Лемън брадърс”, довел до настоящата криза. Има още предложения, по които трябва да работим, като директивата за капиталовите изисквания към банките. Това също ще е много важен елемент от необходимото кризисно законодателство. Ще работим и по икономическо наблюдение и по укрепването на икономическото управление.
Дания е в особена ситуация и по отношение на други проблеми, които много тревожат европейците и се налагат като приоритетни – имиграцията и граничния контрол. И тук, въпреки че е част от Шенгенското пространство, Дания стои по-встрани от останалите, отново заради получено някога право на изключение в определени области на правосъдието и вътрешните работи. Страната не участва във вземането на решения и в гласуванията в Съвета по редица въпроси, засягащи граничния контрол, имиграцията, даването на убежище. Ангажиментите й по Шенген също изключват автоматичното приемане на наднационални решения в тези сфери. Ааман вярва, че датското председателство ще бъде дори по-добро в тази сфера, защото ще работи като изцяло честен и обективен посредник за постигане на решения.
Разширяването на Шенген и приемането на България и Румъния изобщо не фигурират в програмата на датското председателство. Поне засега и датските политици избягват да го споменават като приоритетна задача. Според Пребен Ааман обаче, това не означава, че Дания е по-малко ентусиазирана за приемането ни.
Дания подкрепя разширяването на Шенгенската зона с България, но трябва да се знае, че Дания също има изключение по глава „Правосъдие и вътрешни работи”. Въпреки че сме приели шенгенските правила, ние не сме част от преговорния процес, каза от своя страна Мете Бюскяер Кристенсен от Датския институт за международни изследвания. Тя добави мнението си, че въпреки че Дания не е в еврозоната, тя може да изиграе важна роля за подготвянето на фискалния пакт, като бъде мост между държавите, приели еврото, и тези, които не са.
Репортажът на Диана Чепишева и интервюто с Мете Бюскяер Кристенсен чуйте в звуковите файлове.
